До там се докарах, че вече планирам: ще чета книга в сряда… не, в сряда няма да стане, но може в петък. Или ако някой път отида по-рано на някоя среща и докато чакам… (саркастичен смях на висок глас).  И постоянно нося в чантата си поне две дебели книги, да, поне две и непременно дебели.
Това е, защото бях много заета с щастливи, емоционални, даващо-взимащи, творчески, социални неща, и когато успея да се задържа достатъчно дълго вкъщи будна – поне половин час – не искам да говоря, да се вълнувам, да давам от себе си, да се трогвам, не искам да съобразявам, да предвиждам и да се досещам.
А книгите изискват и даряват точно това. Четенето наистина е творчески процес.
В момента имам нужда да трупам сили и да не ги влагам в нищо.
Добре. В последния месец прочетох две книги, но то е, защото паднах невинна жертва на външния им вид. Те и двете изглеждат благо, ведро, развлекателно и аз реших, че ще са просто смешни и дори може би глуповати, повърхностни и няма да искат нищо от мен.
„Последната любов на баба Дуня”
„Земята вика майор Том”

И двете обещаваха да бъдат смешни, но се оказа, че това е най-малкото, което може да се каже за тях. В забавната обвивка има няколко човешки живота, и то не от най-сладките.

И ето ме сега, слушам новата си любима песен Space Oddity за стотен път в последните три дни и пиша старателно като ученичка мислите, които ми правиха компания снощи преди да заспя.

И двете книги са ми любими (нелюбими не чета).

„Баба Дуня” е преведена от Жанина Драгостинова, която ми е приятелка, така че книгата си е наша книга. „Майор Том” е преведен от Цветана Генчева, която сто на сто също е прекрасен човек!

И в двете се говори за хора, които живеят самотно по разни причини. Баба Дуня в село край Чернобил. Майор Том в Космоса. И двамата живеят на интересни и любопитни места, така че от книгите има какво да се научи (обичам).

И двамата са доста опаки на пръв поглед, но имат златни сърца. (На път съм да спра да чета книги, които някой сравнява с книгата за Уве, да му се не види и Увето, аман. Той наистина се превърна в единица мярка за какво ли не, първо за дърт проклетник, после за любима книга, после за досадна книга, мисля, че вече сравнението взе да вреди, вместо да помага.)

И баба Дуня, и Том в усамотението си посягат към света и създават връзка с него. И колко чудно, връзката е благодатна и лековита, дори когато не е успешна – Том не се свързва с бившата си жена, а баба Дуня пропуска да сложи марки на милите бабешки писма, които пише.

И двамата постъпват правилно. Добри са с децата (е, не от първия път, но човек се учи.). Взискателни са към всеки, и първо – към себе си.

Баба Дуня никога не се отчайва. Майор Том  спира да се отчайва. Иска ми се баба Дуня и майор Том да се грижат за мен. Искам някак да се погрижа за майор Том и за баба Дуня.

Баба Дуня шие калъфки в затвора, майор Том пърди в Космоса.

И двамата стават медийни звезди против желанието си.

Баба Дуня води прост и разбираем живот, докато Том е воден от някакви крайни заблуди, които на мене не могат да ми стигнат до мозъка и да повярвам, че някой може да подчини живота си на такива откровено глупави разсъждения и обобщения, например „Когато бях малко дете, видях, че баща ми се целува с чужда жена, значи аз никога няма да стана добър съпруг и родител”. Хайде холан, ако всеки, чийто родители са изневерявали, не ставаше родител, планетата щеше да е по-рядко населена от чернобилско село.

Даже призраците, които баба Дуня вижда, са по-истински.

И двете книги имат страхотното качество и недостатък, че са толкова интересни, че се четат прекалено бързо. За майор Том е по-приключенска, с много напрегнати моменти, които ме караха да скимтя и да разлиствам колкото може по-бързо, за да видя какво ще стане (пък Иво ми се присмиваше!)

И в двете книги има баби. Гладис страда от деменция, а тази тема ме интересува силно. Има страници, които просто ми разбиха сърцето. И както често се случва, те са написани най-смешно.

Книгата за баба Дуня е по-непредвидима. Другата си знаех в общи линии как ще свърши, но пък това ми даваше сили на трудните страници.

Книгата за баба Дуня вече я дадох назаем, затова в името на справедливостта няма да слагам цитати нито от едната, нито от другата.

Чудесни книги за добри хора. Както казах, обичам.