Мислех, че година № 2020 е похабена и пропиляна, но се огледах и видях, че е била и добра.
Най-важното е, че още сме тук и сме заедно, а има дни, в които просто да си още тук е победа и надмогване на обстоятелствата.
Почти нямаше пътувания, представяния на книги и срещи на живо. Много неща нямаше, но да видим какво е имало и какво ще остане.

Книги
В началото на август направихме чудо и резултатът от него беше „Книга за първолаците”. Илюстрациите са на прекрасната Елица Сърбинова. Тъй като книжката беше специален подарък за първокласничетата от Стара Загора, допълнихме я и вероятно през януари ще излезе „Нетърпение в кутия”, ще я има по книжарниците. Мога да кажа, че няма толкова голяма кутия, която да побере нетърпението ми.

В момента се печата и до ден-два ще излезе „Книга за нас”. Според мен стихотворенията в нея са предимно два вида – много смешни и много тъжни. Когато някой я прочете, ще види кое преобладава според него. За пръв път работя толкова задълбчено и безжалостно, с Марин Бодаков направихме много промени. Този път се съобразих с всички забележки и малко мислих варианти, а повече съкращавах. Реших да сменя и заглавието насред път, но при моите книги съм забелязала, че всичко – и лошо, и хубаво, в крайна сметка е за хубаво. А корицата на Христо Гочев е корица-мечта.

Преведени книги
Приятно ми е – Мария Донева, детска преводачка.
През 2020 излязоха цели три книги на Джулия Доналдсън, които съм превела – „Какво каза калинката, „Кучето детектив” и „Зог” (отпечатана е и пътува насам). Предстои през януари да видим на бял свят и „Грозната петорка”, после ще дойде „Рибко”. Много съм щастлива, че Манол Пейков ми дава възможността да превеждам тези книги и той да ги издава, а колко е весело и интересно, когато ги редактираме – не, няма как да си представите, непредставивуемо е. Благодаря!
Съвсем скоро издателство „Лист” ще отпечата „Мог забраваната”. Освен нея, преведох още една книга на Джудит Кер – „Тигърът, който дойде на чай”.
От фонд „13 века България” ми се довериха да преведа един роман за деца, ще го очакваме догодина.

Музика
Нито един концерт с „Джазът пее на български”. Нула. Никак. Хич.
Затова пък Марина Господинова записа песента „Без”. И от тогава телефонът ми звъни така за най-хубавите обаждания.

Четене пред публика
Нито едно пътуване. Много намислени, намечтани, уговорени – и отложени за неопределено бъдеще време.
През април направих своя Личен Маратон на четенето – онлайн. Беше ми много приятно – цели три седмици се събуждах с мисълта какво да прочета, как да се облека, каква картина да закача на стената зад мен. Чувствах се обкръжена от добронамерени хора, които ми се усмихват.
В началото на октомври заедно с академик Крум Георгиев организирахме Есенен литературен салон. В Стара Загора дойдоха Елка Стоянова, Иванка Могилска, Ина Иванова и Камелия Кондова и заедно четохме стихотворения в РИМ. Славен ден!
Участвах и в Нощта на литературата, от РБ „Захарай Княжески” ми направиха честта отново да ме поканят да чета при тях.

Куклен театър
Продължиха да се играят „Банда бацили” и „Въздушната принцеса”. С Янчо Иванов написахме нова пиеса – той я измисли и ми каза къде според него ще е хубаво да има песни, и аз ги написах. Радвам се, че го направих, особено защото в един момент мислех, че няма да мога. Беше в някакъв напрегнат и труден период за мен и аз направо се бях отказала. Но в деня, когато вече щях окончателно да му кажа Не, си казах – а бе я да опитам, и една по една песните си станаха. Сега ги препрочитам и се радвам. Пиесата ще бъде за полезните храни, за пример ще ви дам направо финалната песен с поуката в нея:
Тъй както е пъстър широкият свят,
цветята са всяко със свой аромат,
така и храните са разнообразни,
със форми различни и с вкусове разни.
И ти за да станеш голям здрав човек,
ще трябва да хапваш месце и геврек,
и тънка филийчица със лютеница,
и супа гореща в дълбока паница,
домати и краставици на салата,
картофи и морковчета от тавата,
соленко, горчивичко, киселко даже,
попитай и доктора – той ще ти каже,
в лехи, по поляни, в овощни градини
растат и изпълват се със витамини
добри плодове и добри зеленчуци
за възрастни хора, дечица и внуци.
За здраве, за младост, за дълъг живот
хапни зеленчуци, хапни си и плод.

Училище за словесни магии
Едно от големите и важни неща от тази година за мен беше, че написах помагалото за Валери Петров. „Книга за първолаците” стана благодарение на Гери, която повярва, че ако се мобилиризаме и работим заедно, ще я направим, макар че на пръв поглед изглеждаше невъзможно. Отново Гери беше човекът, който ме покани за написването на помагалото. С това госпожица Гергана Георгиева се превърна в моят личен герой, пак. Работихме много вдъхновено с Красимира Тенчева от Британския съвет и Яна Генова от Книговище. Когато текстът стана готов, имахме и четири срещи онлайн, за да го представим.  Беше чудесно. Благодаря!

Анимационният филм
”Последният ден” на Далибор Райнингер от поредицата „Щрих и стих” излезе на екран. Премиерата му беше през юни. Една нощ неотдавна дори го засякох по телевизията. Много ми харесва. Гледала съм го много пъти и всеки път плача. Но защото е хубав, не за друго!

Играчки
Ших. В някои месеци – десетки играчици, в други месеци – нито една. Много ми харесва, като започна да шия, не мога да спра, толкова ми е увлекателно.

Други занимания
От първата карантина насам се захванах да редя пъзели. Това не е особено творческо занимание, но ми допада, защото с часове редя, без да ми омръзне и без да се сетя да се тревожа, унасям се в подреждането и сигурно се залъгвам, че така поне една малка част от света е подредена, с хубава картинка, красиви цветове и никакво напрежение.

Започнах да си отбелязвам в гудрийдс какво съм прочела, събуди ми се колекционерската страст, и се оказа, че не съм се занемарила толкова, че да не чета. Прочела съм 45 книги, като видях обобщението в сайта, направо се издигнах в очите си. Потуп-потуп по рамото ми.

Инсталирах си крачкомер на телефончето и през една голяма част от годината вървях отдадено и амбициозно, в преследване на 14 000 крачки дневно… или 10 000… или 7 000. Не може да ми е навредило, нали?

Здраве
През 2020 имахме нужда от помощ много пъти и за щастие, имаше прекрасни лекари, които бяха на мястото си и ни спасяваха и спасяваха. Доктор Борислав Милев, доцент Атанас Йонков, доктор Иван Йонков, професор Евгения Христакиева, доктор Пламен Атанасов, доктор Дончо Славов и колегите му от отделението, милата ми доктор Румяна Йорданова, доктор Толев. За никъде сме без вас, хора.

През 2020 понесохме жестоки удари. Проляхме много сълзи. Борихме се за живота си.
В същото време аз получих огромни жестове на добрина, внимание и любов.
Видях Черно море, видях и Бяло море.
Иво е в София и рисува по цял ден всеки ден. Имам най-страхотните приятели. Семейството ми е добре. Имам толкова много мечти, толкова много неща искам да направя, хубави и интересни неща, полезни, красиви, хубави.
Това е и добър край, и добро начало.

Благодаря!

„Книга за нас“ вече се печата.
Това е стихосбирка. Издава я ИК „Жанет 45“.
Редактор е Марин Бодаков. Той написа предговора на книгата.
Коректор е Станислава Станоева.
Корицата, в която съм влюбена, е от Христо Гочев.
На задната корица има снимка, която ми направи Татяна Чохаджиева, и думи от Веселина Седларска, Ина Иванова и Нева Мичева.
Всички тези хора стоят зад гърба ми и аз се чувствам смела да тръгна с книгата към вас.
Представям си, че когато прочетете заглавието или го произнесете, тя ще стане и ваша книга и ще усетим, че ние сме ние.

Книгата ще излезе около Нова година; или ще завърша годината с нея, или ще започна следващата. Всякак е хубаво.
Казах ви едната си тайна, остана ми още една.

Гледам, от миналата коледно-зимна празнична колекция досега са се събрали новички.
Седем за късмет. Има и други зимни, но не са радостни.

Ела си

Ако си дойдеш поне за два дена,
Коледа няма да бъде студена,
зимата няма да бъде огромна
и самотата ще стане по-скромна.

Няма значение, и да се скараме.
В приказки до сутринта ще откараме.
Нещо ще сготвим. За хляб ще изтичаме.
Малко на себе си ще заприличаме.

Като го мисля – изглежда реално.
Весело плача и смея се жално.
Милвам елхата. Подреждам украси.
И като мантра повтарям: Ела си…

И все не е симетрично сърцето

– Купени картички?! Много са скучни! –
скръцват със зъб целофаните звучни.
Тръгват из къщи бонбоните голи:
– Взимай. Даряваме ти станиоли!

Лак на звездички. Прозрачно лепило.
Смешни целувки с червено червило.
Няколко шепи насипен брокат.
Пъстра хартия и късчета плат.
Пликове. Марки. Украси. Адреси.
Там ли сте още? Приятел? Къде си?

Масата, подът – с пайети посипани.
Режа, лепя, с маникюри съсипани.
И химикалчетата на детето.
И все не е симетрично сърцето.
И на елха не прилича елхата.
И постепенно възлиза тъгата.

Ама че глупости. Тъпо е. Стига.
Този дори телефона не вдига.
Втори замина, а трети загина.
– Пак ли детинщини! – казват мнозина.
Тези сърца не задържат броката.
И замъгляват ми се очилата.

Що за наивност – да вярваш все още
в живите мощи на Български пощи…
Кой гледа в пощенската си кутия?
Сипвам си нещо, макар че не пия.
”Приказни празници да ни се случат!
Ти да си здрава! Децата да учат!”

Щастие. Обич. Любов. Приключение.
Ние със тъжното ми настроение
пишем, рисуваме и оцветяваме,
и си припомняме, и си прощаваме.
Празникът светва по цветните листи.
Нека преспим така. Утре ще чистя.





***

Да, зимата си има минуси,
но нека да са й простени.
Как иначе човек ще вкуси
снежинките зашеметени,

които кацат по езика,
със аромат на студ и вятър?
Как иначе ще го извикат
да се пързаля със децата?

Как иначе? Че то без зима
и без под нулата да слезем,
кога ще разберем, че има
бял сняг – и ще му се изплезим?

И даже да ни се присмеят,
че си играем и че мръзнем,
приятно си е, щом умеем
годините си да подхлъзнем.






Всички чорапи са тихи и скромни

Всички чорапи са тихи и скромни.
Кой за тях мисли и кой ли ги помни?
И въпреки че са необходими,
рядко ще срещнеш чорапи любими.

А пък когато останат самички,
те си припомнят и мислят за всички
дълги разходки във разни обувки,
чехли, терлици, пантофки със джувки,
колко са тичали, колко са скитали,
стълби изкачвали, камъни ритали,
топлили малките детски крачета,
бродили през планини и морета,
голове вкарвали, танци танцували,
и се обували, и се събували…

А пък когато си скъсат петичките
или съвсем се протрият, горкичките,
зейнат ли дупчици за проветрение,
даже без сбогом и без съжаление
хващат ги и ги изхвърлят във коша,
става съдбата им тежка и лоша,
и изоставени вече от хората,
те се предават съвсем на умората.
Трудили са се напразно, залудо.
Те се отчайват. Но в този миг… Чудо!
Както окаяни страдат, тъгуват,
глас от небето чорапите чуват:
– Вярно ли служихте?
– Вярно!
Тогава
грабва ги вихър, звезди заваляват
и по небето политат, нечути,
ангели, в стари чорапи обути.






Пак разправии с дядо К.

Някъде, някъде, толкова някъде,
в стария кожен тефтер,
с радостни писъци прави си списъци
онзи проклет лицемер.

Строго, взискателно и наказателно
води регистър: дали
правя движения и упражнения,
бОли го, че ме болИ.

Строг за диетата, мери кюфтетата,
смята телесната мас,
че обещание по невнимание
храбро съм давала аз.

Колко стеснения, колко лишения…
Пак съм си обла на вид.
А след гладуване и след спортуване –
с дваж по-голям апетит.

Не е изискано, ако неискано
пишеш се диетолог.
Глей си джуджетата, пий си кафетата,
пука ми колко си строг.

Има теории колко калории
трябва човек да гори.
Ето, ти лично си тлъст неприлично.
И си измислен дори!

Граждани, нации, цивилизации
тачат по-сочни жени.
Правя си крачките. Дай ми играчките,
хайде, не се цигани.





Йосиф

Коледа не е сърцето на зимата.
Тя е в началото. Тя е началото.
А след началото знаеш, че има
пропаст – във всички нюанси на бялото.

Нощи изцъклени. Облаци виснали.
Преспи от страх, ледове от търпение.
Богоявления недообмислени.
Щъркели – през океани от време.

Труд без надежда. Безсмислено знание.
Път, който в чужди земи те отвежда.
Коледа ражда едно обещание
и го оставя на теб – за отглеждане.

И светлината прохожда, и свиква
в своите слаби ръце да я носиш.
Спастриш надеждица. Вяра пониква.
Дойде ли зимата, ти ще си Йосиф.





Щастие съвсем обикновено

Щастие – съвсем обикновено:
да не се изложим прекалено.
Важните ни хора да прощават.
Да ни искат. Да се забавляват.
Слабостите ни да са ни сила
и наивността ни да е мила.
Нежността ни някого да трогне.
Поривът ни искрен да помогне.
И телата ни да бъдат верни.
И по-малко да са дните черни.
Белите пари със кеф да пръснем.
Щом умрем от мъка – да възкръснем
по-добри, по-светли, по-полезни.
Нощите ни будни да са звездни.
Сънищата ни да са щастливи.
Близките ни хора да са живи.
Щом добро направим – да се връща.
И да има кой да ни прегръща.

Относно снежния човек – да не съм чула, че апетитът идва с яденето, а хепатитът с пиенето!
Просто той е от преди много години, явно лепилото е остаряло и е оцветило очите му. Иво го хареса и аз го оставих за нас навремето.