Гривна от пухчета и плюшчета

Студено ми е и все по-студено ще ми става.
Докато правя животинки, за ушички, нослета и опашчици шия топчета, и от няколко дни си мисля – не могат ли тези топчета да послужат и за нещо друго?
Да висят от лампата… да развеселяват шалове, шапки, чанти, ципове, връзки с ключове… да забавляват бебета в колички… или да украсяват елхата… или да украсяват мен?
Първи опит – истинска тюркоазена гривна, разнообразена с малки снежни топки (от плюш и от хавлиен плат).
Топчето става, като тропосаш едно кръгче плат, изтегляш конеца, пъхаш малко вата и зашиваш. За минута-две, не повече. По-голямо кръгче – по-голямо топче.
Усещането да имам такава гривна на ръката е много приятно, тя е топла и толкова лека, че ми става леко на всичко.
Мисля, че нещо сребърничко или кристалничко не би навредило на общия вид, но днес не искам нищо да ми дращи, само да ми е топло-топло-топло.
Ето как:

Дар

 

Лекичко ми студенеят
босите крака,
и ми иде да се смея,
и приятно е така –
топло е, като за есен.
И ми влиза във сандала
хрускащо листо от кестен.
И се чувствам здрава. Цяла.
И съвсем не ме е страх
от студа и от мъглите.
И се радвам, че вървя,
и че си живея дните.
И че простите неща
се променят хармонично.
И приемам есента
като дар за мене лично.

В понеделник – „Магазин за обли камъчета“ в Панагюрище

В понеделник ще бъда в Панагюрище, ще казвам стихотворения в Градска библиотека „Стоян Дринов“.

Стара Загора е на 196 метра надморска височина, а Панагюрище – на цели 550, значи ще се издигна с 354 метра. На това му казвам аз възвишение.
От Сърнена Средна гора ще се метна в Същинска Средна гора.
Райна Княгиня е родом от там.
Реката им се казва Луда Яна.
Имат режим на водата (NB Да си нося вода!)
Правят яйцата по панагюрски.
Там е открито златно съкровище (първо се сещам за бонбони Ритон и бонбони Амфора)
Бърборя от вълнение, а всъщност искам да кажа, че нямам търпение да отида в този град, в който не съм била никога преди. Интересно как пътуванията ми в последните години имат имена на библиотеки и на книги. Това е наречено на „Магазин за обли камъчета“.
По пътя ще шия.
После ще говоря пред публика, в която няма да има нито едно познато лице. Ще кажа стихотворения от различни времена и от различни книги. Ще се запозная с нови хора. Сигурно ще има любопитни и смешни неща, които ще видя и ще чуя.
Иска ми се вече да е понеделник, 17,25.
Здравейте, мили и добри хора от Панагюрище! 🙂

Пастел

От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
зашит накриво с бод небрежен,
със поглед кривогледо-нежен,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече. И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова смешно и любимо,
излишно, но необходимо:
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…

🙂

Тетрадка за приказки!!!

Въодушевление!
Ох, не. Трябва ми дума, която да означава въодушевление!, но е да по-къса и да означава мигновено желание за активно действие. Думата възторг не става, защото е по-остра, стремителна е, но значи само да реагираш на нещо отвън, а пък тази книга те повдига целия и те кара да искаш да участваш в играта.
Ами да, остава въодушевление!.

Въодушевление! е нещото, което изпитах, когато разгърнах „Тетрадка за приказки“ на издателство  Точица.


Това е сборник с 18 приказки, написани от деца и илюстрирани от 12 художници.
Първо на първо, не съм знаела, че имаме такива страхотни, невероятни художници, толкова необикновени и свободни. Ми не съм знаела. Но вече знам.
Чест е за децата, че приказките им са илюстрирани от истински художници.
А за илюстраторите е чест, че са работили прекрасно заедно с такива сладки, разкрепостени, даровити автори.
Приказките в книгата показват какво е да смееш – да фантазираш, да зарязваш сюжета, да го променяш насред път, да разглеждаш думите и да ги обелваш от смислите им, както се бели черупката на яйце, и я! колко пиленца имало дори само в едно яйце.
Тези приказки показват как умовете на децата разцъфтяват, когато ги оставиш да посмеят да се смеят, да опитват нови вкусове, да следват асоциациите си като линкове навътре в собствената им фантазия.
Някои приказки са по-бъбриви, други са по-смешни, трети са напълно невероятно прелестни, защото и децата са такива.
Аз като не съм дете, нямам ли право да се забавлявам и да си съчинявам? И то с приятели, за още по-весело?
Играе ми се!
Въодушевено! ми е!
„Тетрадка за приказки“ – чудесна за четене, за писане и за разглеждане. Горещо препоръчвам!

50 нюанса сиво

Че и повече има по бинта на ръката ми още към обед.
Тя вече не ме боли, но докторът каза да я държа превързана и да я пазя поне десет дни. Аз съм много послушен пациент (търпелив пациент е тавтология). Бинтът ме подсеща да внимавам, да не се мокря, а също и прави хората наоколо особено мили.
Но не мога да го гледам сив. Такова грозно нещо не може да бъде полезно за здравето ми.
И като истинска чорапена фея, каквато съм, измислих да си обуя любимата ранена ръчичка в превръзка от шарен чорап. Примерно зелен, с мечета.
И веднага се подобрих, и уших още едно гушкаво мече.

Тъжното често е красиво, а веселото винаги е добро.

*

Мечо

То е пряк наследник на мечето Методи, което си живурка при Роси 🙂
Смешно мече с голям нос, готово за прегръдка, добро и утешително меченце.