„Боядисвам в бяло лятото“ в София на 28.11

Мили приятели,

Ако вече нямах заглавие „Книга за нас“, точно така щях да нарека тази книга, която ще ни събере в София другата седмица. В нея има стихотворения, които са някак твърде малко на брой, като знаеш, че съм ги писала три години. От една страна, наистина повече превеждам, отколкото пиша. От друга – с помощта на редактора Здравко Дечев се погрижих да махна всичко излишно… И книгата, струва ми се, стана някак остра, без тлъстини, без дунапрен, без шупли… как да го кажа по-ясно? Ще я прочета на хартия скоро и ще си проверя усещането, ще си го сравня и с вашите усещания, ако искате да ги споделите с мен.

Тя е за любимите хора. Като се замисля – всички са вътре. Мъж, жена и дете, майка, татко, братя, сестри, баба, дядо, компанията за морето, всички сме заедно там и сме неразделни и прегърнати.

Започва с любов и с любов завършва, а вътре в тези скоби има още много от същото, във вид на пътуване, прибиране, боледуване и оздравяване, готвене и игри, четене и писане.
Има груба лексика, има думи като задник, казанче, лудница, шкембе чорба и печени чушки, има миризливки и букови сечковци. Има и красиви думи, и нежни. Всичките ми думи са там. Но аз си мисля, че най-хубаво е, когато стихотворенията не се усещат като стихотворения, а като естествена и жива родна реч.

Не. Най-хубавото е, ако в книгата е цялата ми душа, а после се окаже, че не била моята душа, а твоята. Че там е твоето семейство, твоят град, твоите стиснати зъби, твоята скръб и твоята любов.
И книгата, която е моя, да се окаже твоя книга.
Книга за нас.

Първата среща на „Боядисвам в бяло лятото“ ще бъде в София, на 28 ноември от 18,30 в Гьоте институт, на „Будапеща“ 1.

„Детайлите“ и „Истории по пътя“

Ето ги двете статии от миналата седмица:

За „Детайлите“ от Ия Йенберг

Една от най-добре пазените тайни на литературна Швеция

За „Истории по пътя“ от Ценка Кучева

Срещите по пътя като изпитание, но и като дар

Срещи в Кьолн

Прибрахме се от Германия и вече спокойно мога да кажа:

Поканиха ме в Кьолн! Гостувах в библиотеката в Калк и в българското училище „Аз Буки Веди“!
Преди година имах едни големи планове, които се осуетиха, затова сърце не ми даваше да кажа на висок глас за това пътуване, преди то да се е състояло.
Беше… За мен това беше и е незабравимо. Летях в небето цели 4 пъти, и имах 4 официални срещи. Радвах се на толкова топлота и внимание и интерес от деца, родители и от самата Росица Байрактарски, която е истинска звезда. Ама звезда ви казвам – преподава, организира, пече сладкиши, шофира неустрашимо, попълва документи, грижи се за всички… просто прави чудеса с лекота и добро настроение.

На едната среща четох от „Малкият Неднорог“, на другата“ Патилата на метлата“, после „Мишките отиват на опера“ и после „Рибко“, плюс стихотворения тук-там.

Беше чудно хубаво и съм благодарна от все сърце.

Благодаря!

Ето тук снимки от моя телефон и от фейсбук, без ред и система.

Снимки от „Фантастичното магазинче“


Това е спектакъл от деца за деца на Детско-юношеската студия за опера и балет с участието на солисти на Държавна опера-Стара Загора. Аз измислих и написах историята и текстовете на песните. Режисьор е Жасмина Чолакова, ръководител на студията. Хореографията и пластиката са на Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов – ръководители на Балетната школа към студията. Вокален педагог е Инна Андреева. В спектакъла  танцовите изпълнения са по музиката на Джоакино Росини и Оторино Респиги от балета „Фантастичното дюкянче”. Сценографията е на Салваторе Руссо.

Започнах да пиша текста в Синеморец, а го завърших в една плаваща къща в язовир Въча. Сега гледах представлението и си мислех колко хубаво е децата да се занимават с интересни неща; и аз също.

Ето снимки от премиерата, направени от Рад Димитров.

„Облак с форма на камила“ и „Астрид Линдгрен“

Писах за тези две книги миналата седмица;

за „Облак с форма на камила“ от Алина Нелега

Румънски „Хамлет“ през очите на Гертруда от XXI век

За „Астрид Линдгрен“ от Зузане Лидер

„Астрид Линдгрен“: ако си силен, трябва да бъдеш и добър

И в подкаста „За книгите“: ТУК

За стихотворението „Молитва“ от Атанас Далчев

Атанас Далчев

Молитва

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език…
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

1927 г.

Ще започна отзад напред, дори не с финала, а с датата след него. Стихотворението „Молитва“ е написано през 1927 година. Не е отбелязан месецът.

Атанас Далчев е роден през юни 1904. Детството му минава в Цариград, Солун, Дедеагач, до пристигането на семейството му в София през 1914. Преживява двете балкански и Първата световна война. Завършва гимназия, после става студент. През 1926 година излиза от печат първата му стихосбирка. През 1927 завършва успешно Философия и Педагогика в Софийския университет, след това заминава за седем месеца в Италия при брат си и там слуша лекции по история на изкуството. Има приятели и съмишленици, които се занимават с литература и изкуство. Участвал е в литературния кръг „Стрелец“ от основаването чак до разпадането му през същата 1927 година. Негови стихотворения са публикувани в повечето литературни издания.
И той ако каже, че не е преживял нищо!

Поинтересувах се и прочетох всичко това в биографията му, защото се замислих какво дава основание на едно момче на 23 години да пише с толкова голямо самочувствие (ура, аз не съм като другите). Запитах се също дали тази самоувереност не е привидна. Дали пък не става дума за притеснение и смущение (уви, аз не съм като другите).

На 23 години човек е много силен и много крехък. Образованието му дава оръжия, който той едва удържа в ръцете си, като двуметровия железен меч в гръцкия археологически музей, който видях веднъж, и се зачудих колко ли висок войн го е носил (вдигал, замахвал, нападал е и се е защитавал с него).
Аз не помня.

Има още

„Тихи години“ и „Започни да живееш, Клоуи Браун“

За „Тихи години“, Алена Морнщайнова

„Тихи години“ съдържа разяждащата отрова на мълчанието

За „Започни да живееш, Клоуи Браун“ от Талиа Хибърт

Любовна история, разказана с неприлична лекота

„Фантастичното дюкянче“

На 9 ноември от 19 часа на сцената на Държавна опера Стара Загора
ще бъде премиерата на най-новия спектакъл на детската школа към операта.
„Фантастичното дюкянче“ е балет от Росини и Респиги, но нашето представление ще бъде не само балетно, а и театрално-музикално.

Написах либрето и текстове за песните, така че да има възможност за изява и за децата от актьорската и вокалната школа. Бях готова в края на август.
Премиерата ще бъде само след няколко дни!

9 ноември /четвъртък/ 19.00 часа, сцена Опера

ФАНТАСТИЧНОТО МАГАЗИНЧЕ за деца

Премиера

Балет по музика на Дж. Росини/Оторино Респиги
Хореография и пластика Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов
Вокален педагог Инна Андреева
Текст и сценична адаптация Мария Донева
режисура Жасмина Чолакова

Детско-юношеска студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора

Билети се купуват от касата, а също и онлайн от ТУК.

Дали е дюкянче или магазинче – има различни философски школи. Аз не знам, изобщо не ме питайте! 🙂

„Боядисвам в бяло лятото“

Така се казва новата ми книга, която предстои да излезе скоро.

Издателството е Жанет 45. Редактор е Здравко Дечев. Автор на корицата е Люба Халева. Много им благодаря и ги обичам.

Спретнат пакет от четири статии за интересни книги

Програмата напоследък много се сгъсти с пътувания, срещи, гости, тържества и плетки (да), и миналата седмица пропуснах да сложа връзки към статиите в „Сега“, така че ето ги, общо четири, последните за месец октомври.

За „Всички погубени места“ от Джон Бойн

Историята на всеки загинал в Холокоста си струва да бъде разказана

За „Утринно море“ от Маргарет Мацантини

Два погледа към съдбата на мигрантите от Италия и Либия

За „Спомен за гората“ от Дамир Каракаш

Мечтите и страховете на детството в „Спомен за гората“

За „Да се учим, ако сме тъй благословени“ от Беки Чеймбърс

За знанието и въображението, които ни отвеждат надалеч

ти коя си

ти коя си каква си  какъв вятър те носи
само ти ли се луташ в идиотски въпроси
само ти ли се будиш със сълзи под езика
само тебе ли страшното те примамва и вика

само ти ли си тежка, изтощително вярна
само в тебе ли някаква денонощна пожарна
без вода и без хора най-позорно бездейства
само твоята съвест ли хем принцесва, хем змейства

има други, разбра ли
там са твоите хора
равно тъжни и болни
с равно сладка умора
има много самотни
с натежала глава
очевидно
мнозина сте
но какво от това.

„Животът е тълковен речник“ и „Тома Неверни“

Миналата седмица писах за две хубави книги.
Първата е на новата книга на скъпата на сърцето ми Веселина Седларска „Животът е тълковен речник“

Веселина Седларска съставя тълковен речник на тъгата

Втората статия е от норвежеца Атле Нес: „Тома Неверни: Роман за Караваджо“

Караваджо е Галилео на платното в биографичен роман

„Орисниците“

Вие си мислите, че съм в Стара Загора, а аз снощи бях на Бродуей и сърцето ми още е там.
Радост Младенова, Иван Калошев, Красимир Ангелов, другите ръководители – съжалявам, че не ги познавам, майсторите на декора, мултимедията и осветлението са взели текста на „Орисниците“ и така са го разработили, че децата от Детско-юношеска студия за сценични изкуства „Алегра“ да покажат какво могат.
А те могат много. Смайващо много. Това е пълноценен и много сложен балетно-театрално-музикален спектакъл, достоен за професионална сцена. Без грам снизходителност, защото са деца; без да си позволят да правят грешки – макар че когато малките грешат са още по-сладки, но никой не си позволи да се възползва от това.
Много беше хубаво. Много.
Сега ще ви кажа какъв е краят на пиесата.

ФИНАЛ

РАЗПОРЕДИТЕЛ: Аз съм най-хубавото! Аз съм публика!

ДЕЦА: И ние! ние!

РАЗПОРЕДИТЕЛ: Ама как така! Ти нали ще станеш художник! А ти – певица! А вие – балерини!

ОПЕРА: Истинските творци се интересуват не само от себе си. Те се учат и от другите изкуства.

ДЕТЕ: Освен това ни е много приятно и интересно да гледаме и да слушаме всичко, което е хубаво!

БАЛЕТ: (към едно от децата) Впрочем, всички други деца вече си избраха какви ще станат, когато пораснат. Само ти не си още.

ДЕТЕ: Аз искам…

Чува се туптене на сърце.

ДЕТЕ: Аз бих искал… Какво е това? Вие чувате ли този звук?

ОПЕРА: Прилича на пулс.

ПАНТОМИМА: (показва с движения туптящо сърце)

ДЕТЕ: Какъв хубав звук! Мисля, че означава нещо… Нещо специално за мен!

БАЛЕТ: Това е звукът на сърце, изпълнено с любов.

ДЕТЕ: Възможно ли е… Наистина ли това е… Мама?

Децата се събират около него.

ДЕТЕ: Да, това е мама! Тя ме очаква и ме вика!

ОПЕРА: Трябва първо да избереш какъв ще станеш, за да те орисаме, преди да се родиш.

РАЗПОРЕДИТЕЛЯТ: Не, детенце. Не карай майка си да те чака. Има време, има много време. Ще решиш по-късно, нали?

ДЕТЕ: Аз вече зная. Моля ви, орисници, искам да ми пожелаете най-важното нещо на света.

ОРИСНИЦИТЕ: Какво е то?

ДЕТЕ: Орисайте ме да бъде добър, смел и умен. А аз сам ще избера какъв да стана, когато порасна.

ОРИСНИЦИТЕ: Да! Разбира се! Бъди добър човек! Бъди смел! Бъди умен!

ДЕТЕ: Отивам при мама! Благодаря ви! Много ви благодаря!

Снимките са от страницата на „Алегра“.

Начинаещо коте

Аз все още съм само начинаещо коте,
но полагам старание да й пълня живота
със игри и със мъркане, със вълнения ярки,
сутринта й донесох две прекрасни хлебарки
и опашка от гущер (сдъвках долния край),
в смисъл – май ти е скучно, на, вземи поиграй.
Градинарствам в саксиите и катеря пердетата.
Проверявам състава и вкуса на кюфтетата.
Всички златни момичета слагам в малкото джобче:
съчетание с орехи, ластичета и копчета
цяла нощ съм тренирал презглава на паркета.
За секунда развивам скоростта на ракета,
блъскам се в огледалото с пухкавото си теме,
скачам върху лицето й, вземе ли да задреме,
пея весели трели и трагически арии,
бягам слалом през викове и летящи шамари, и
пак й кацам на рамото, мяукам й оглушително.
Аз съм коте с амбиции. Аз живея стремително.

„Куршумът, който не улучи“ и „Скипи умря“

Миналата седмица написах статии за две книги, които си приличат само по това, че и двете са страхотни.

За „Куршумът, който не улучи“ от Ричард Озмън

История за похищения и убийства, сгряваща сърцата

За „Скипи умря“ от Пол Мъри

„Скипи умря“ – още едно съкровище на ирландската литература