Най-после ще имаме концерт!
Ще бъде в ранната вечер на 14 февруари, 18,30, в Студио 5. Официалната покана ще излезе до дни.
И там Марина вероятно ще изпее тази песен. 
Може би с тези думи.

*

Колко бързо свърши нашата любов,
като сянка се стопи във вечерта,
беше тук и си замина,
беше топла, но изстина,
не остави и следа.

За какво са ми звезди или луна?
Непотребната им тиха светлина
ме открива нощем будна,
и усмивката им чудна
е студена без любов.

Без целувки и без радост,
без ласки, без смях.
Как сърце, което страда,
живее без тях?

Красотата на живота
като птица отлетя.
Всичко свърши. И остана
само мрак без любовта.

*

Тъй става някой път.

Време е за сън. Свела е луната
миглите си и мълчи.
Под прозореца полека
шумолят и се галят листа,
и небето свети меко,
и звездите сънливо блестят.
Време е да спим. Диша тишината
и усмихва се насън.
Тук ела, да те усетя, твоя нежен любим аромат.
Хайде, всички вече спят.

Сутрин се будя два пъти по-лесно.
Нещо очаквам – добро, интересно.
Даже кафето е с друг аромат.
Петък изгрява над тихия град

Всички колеги са странно учтиви.
Юлските жеги припламват красиви.
Има ли дъжд, той донася дъга.
Петък е ден, забранен за тъга.

В петък се смея дори без причина.
В петък живея, за да си почина.
Всички омразни неща са зад мен –
петък е празник, най-сладкият ден!

Всеки ден душата страда,
мъчи се и греши.
Петък е нейната лична награда,
за да се утеши.

Нови обувки и кино във мола.
Дълги целувки с език с алкохола.
Петък без разум, без рамки, без край.
Петък е демо на земния рай.

Скучни четвъртъци, съботи бледи.
Мазни недели с досадни съседи.
Вторник студен, понеделник свидлив.
Петък е точният ден да си жив.

Всеки ден душата страда,
мъчи се и греши.
Петък е нейната лична награда,
за да се утеши.

На 23 март в „Чайната“ отбелязахме втория рожден ден на проекта, който галено наричаме JAP – Jazz And Poetry.
Любомир Денев ни подари песен.
А Татяна Жилкова беше там, и да знаете какви снимки е направилааа…
Сега ще ви ги покажа 🙂

Най-новата най-любима песен 🙂

Отново пада вечер.
Отново си далече.
Ще бъдеш ли със мене?
Кога, кога, кога?

Не искам да те плаша,
но тази обич наша
ми носи вместо радост
тъга, тъга, тъга.

На мене ми отива
да бъда по-щастлива.
По-малко да тъгувам,
по-често да празнувам.

Твърде много време мина –
година след година.
Очаквам да ми кажеш –
кога, кога, кога.

За него важат същите неща,
които се отнасяха за първия ни концерт там.
Ето един весел репортаж от жегата на юни.
Всичко му е хубаво, само дето ме анонсират като щастлива поетеса, а илюстрират твърдението с откъс, завършващ с „отчаяние, отчаяние“ 🙂

Кой идва на нашите концерти, защо пък джаз
и защо пък на български,
и о, колко топло бе тогава:

Когато
се върнеш тук, ще бъде топло лято.
Морето разсъблечено ще свети
и чайките ще ходят по брега.

Тогава
тъгата може би ще ме остави,
с лице, избистрено от дъждовете,
и със ръце, студени от снега.

Този бряг ме спасява,
когато нямам сили да те няма,
тъгата е от облак по-голяма,
и аз се утешавам с този бряг.

Ще бъде лято,
и юни ще се върне, ще доплува,
ще ме приспива и ще ме целува,
и ще ми вземе цялата тъга.

🙂

*

Desafinado

Коледа носи любими неща
на 21 декември от 20 часа в Чайната.

Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи

Световната джаз-класика – на български език!

Вход: 8 лева

*

Синоптиците предупреждават:

На 21 декември от 20 часа

се очаква повишена джазова активност в района на „Бенковски“ 11, София, България.

Напук на първия зимен ден, ще духа топъл южен вятър, който ще накара тромпета, флигорната, раковините и кухата лейка на Венци Благоев да запеят с най-високите и красиви тонове, чувани от човешко ухо в Северното полукълбо, както и в Западното такова.

Ако има превалявания, те ще бъдат от Gentle Rain и ще докосват лицата на минувачите по-нежно и от пръстите на Антони Дончев върху клавишите на пианото.

Поезията ще преобладава. Очакват се купести, перести и кълбести стихове от Мария Донева.

Синоптиците обещават да станете свидетели на истинско Коледно чудо в лицето и в гласа на Марина Господинова.
Лед по стъклата на едри кристали,
нежно мъглата лицата ще гали,
топли прозорци ще светят в нощта…
Коледа носи любими неща
на 21 декември от 20 часа в Чайната.

Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи

Световната джаз-класика – на български език!

Вход: 8 лева

Слънцето блести,
зад теб залязва в яркото небе,
в косата ти – златистите лъчи –
отблясъци щастлива светлина.
Във залеза, искрящ от цветове,
пламтящо-жълт, оранжев и червен,
един безкраен август се топи,
а погледът ти търси
само мен…

Слънцето блести,
докосва раменете ти едва
с усмихнати и ласкави лъчи
и снимката излъчва светлина.
И в този ден, когато си далеч,
и леден дъжд се лее над града,
една минута лято имам с теб,
със залеза и с теб…

Eliane Elias – Fotografia

Един възможен текст на български за тананикане на тази топла и съвсем леко тъжничка песен на Бебел Жилберто.
Както обикновено, текстът без музиката не е особено добър, с музиката става гладко и добре.
Правих я за Марина Господинова, но не съм я чувала в друго изпълнение, освен в свое собствено 🙂

Mais Feliz – Bebel Gilberto
Такива хора вече няма сега.
Такива хора вече никой не прави.
Любов е равно само на тъга,
но пак при тебе оставам.

Такава обич – тя е слънце и мрак,
и наранява, и лекува рани.
Макар че си отива пак и пак,
последна тя ще остане.

Колко пъти казвах „Край“ –
краят се оказа просто дума.
Весел и тревожен рай
за хора като теб и мен.

🙂

В живота и в изкуството
най-важното е чувството.
От всички чувства на света
най-сладкото е любовта.

С парите и с имотите,
с монетите, с банкнотите,
без обич се живее в мрак,
без обич си бедняк.

Но откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш в любовта.
Откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш ти.

Затварят я поетите
във римите, в куплетите,
ценят я познавачите,
подправят я готвачите,

изследват я, преследват я,
а има тайна лесничка –
записвайте си, следва тя
във тази малка песничка:

Откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш в любовта,
откраднеш ли крак,
щастлив ще бъдеш ти.

Това е песничката за началото на спектакъла, който репетираме в момента.

За съжаление, краката не са откраднати,
а са любезно закупени и изпратени тук от Ваня Могилска.

🙂

Това не е текст за четене!
Ако някой го прочете просто ей така, няма да разбере нищо.
Това са български думички, с които може да се изпее тази песен:
Tom Jobim e Chico Buarque – Anos Dourados

Пускаш си музиката и четеш на нейния фон, иначе не се разбира хубавото.

То не е превод, а думите, които аз чувам, когато я слушам. От оригинала съм взела любов, декември и Мария.
За песента ме подсети Атанас Гунов, за което му благодаря. 🙂

Помня, че обичах
да срещам, Мария,
погледа ти сутрин.
Ти беше щастлива.
Беше малка тайна
усмивката, дошла
от твоя сън,
хубава и топла
от нашата любов.

Помня, че обичах.
Но вече
не помня.
Вече е декември,
студен и самотен.
Вече не събуждам
с обичам, обичам,
твоята усмивка,

красива от съня,
красива от съня.

Времето минава
без тебе, Мария.
Нека се обадя
да чуя гласа ти.
Само да ти кажа,
че искам тези дни и този сън,
погледа ти сутрин,
и твоята любов.

Празници и хора
препълват декември.
Стаята ми бавно
потъва в мъглата.
Сутрин не изгрява
любимото ти сънено лице.
Липсваш ми ужасно,

красива от съня,
красива от съня.

Това е една много красива и много тъжна песен.

Шибил Бенев ни я предложи, и аз й направих едни думички на български.
Те не са много хубави, когато просто ги чете човек. Трябва да си пуснеш песента, да я слушаш и да следиш текста. Тогава нещата излизат, както трябва.

Тихо,
безкрайно тихо,
изплува тихо над града луната,
златиста, кръгла
като монета,
с която можеш да си купиш всичко…
Но ти я пускаш да блести
в небето горе…
Това, което
искаш, беше твое, но сега го няма.
И ти разглеждаш
своите ръце,
така безсилни
да задържат
една любов,
любов добра,
която спеше в тях, златиста, кръгла,
като луна…
Сега я няма,
залезе в мрак,
и мракът тежък дави ти сърцето,
ти потъваш, сам,
без любовта,
без дъх, без рози, без целувки тихи…
Така ненужен и виновен.
И не разбираш как без любовта ти тук
изчезна всичко, и угасна в прах
от минали любови,
и те наскърбява
даже и луната,
луната,
луната…