И така, трепетно и официално, мога да ви покажа как ще изглежда новата книга.
Редактор на книгата е София Несторова, а издателството – ИК „Жанет 45“.

Художник на корицата е Иво Рафаилов.

Благодаря от сърце!

Постоянният театър при ДПБ „Доктор Георги Кисьов“ участва в Седмия конкурс за творчески изяви на лица с ментални увреждания.
Ходихме на състезание!
Аз си мислех – най-малкото, ще се разходим, да се поразнообразим.
Участвахме като група с откъс от спектакъла „Денят на таланта“, а индивидуално – с  едно музикално изпълнение на Венета Генчева.
И знаете ли какво?
Спечелихме награди, много награди! Индивидуално, колективно, като институция, за оригиналност, за обща визия, даже не мога да изброя всички неща, които журито оцени… плюс Голямата награда!

Организатор на конкурса е сдружение „Сияйна зора“. През изминалите години те са натрупали много опит, намерили са съмишленици и спонсори, обмислили са какво и как да направят, за да могат десетките, вероятно дори стотици участници да се чувстват възможно най-удобно и уютно и да се изявят в най-добра светлина.

Гледах и слушах. Имаше и възрастни, и съвсем млади хора. Гледах всички тези несъразмерни фигури, нестройни гласове, некоординирани, неритмични танци… и тези открити сърца, радостта от пеенето заради пеенето, от танца заради танца… това, как публиката пееше с цяло гърло заедно с изпълнителите на сцената… и всичко беше толкова естествено, красиво по един тромав и сърцераздирателен начин. Не зная дали някога съм присъствала на по-въздействащи изпълнения. И като си представя какво волско трудолюбие и волска упоритост са били нужни, за да се усвои и най-простата песничка, за да може всеки да се изяви и да получи своите аплодисменти…
Беше наистина страхотно!

А нашето участие… Какво да говоря аз, погледнете какво казах вече за наградите. Гордост и радост, и щастие, това беше. Всички се справиха повече от добре. Катя, Венета, Мария, Недка, Антон, Наско и Михаил, благодаря!

И на теб, Шумен, любими граде!

Сигурно ще се появят снимки от пътуването и участието ни в конкурса, но засега мога да ви покажа например това:

Терапевтичен театър
към Държавна психиатрична болница “Д-р Георги Кисьов” – град Раднево

представя

на 16 октомври от 18 часа в Регионална библиотека “Захарий Княжески” – Стара Загора

ДВАМА НА ДИВАНА

комедия от Марк Камолети

в ролите:
Михаил Виходцевски, Мария Янчева, Катя Колева, Атанас Витларов, Антон Радков и Недка Маргаритова

култур-терапевти: Роса Динчева и Димитрина Мирчева

режисьор: Мария Донева

Жаклин и Бернар са на кръстопът. Те изпитват страстна любов един към друг, но инатът, заяждането на дребно, ревността и борбата за надмощие застрашават брака им. Когато в апартамента им се нанасят и Доли – блондинка с лековат нрав, и Робер – актьор със слаба памет и още по-слаб ангел – дори икономът Виктор се затруднява в търсенето на изход от заплетената ситуация.
Накрая…
Какъв край? Любовта никога не свършва!

ВХОД СВОБОДЕН! ЕЛАТЕ С ПРИЯТЕЛИ! ❤

Терапевтичен театър

към Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов“ – град Раднево

представя 

ДВАМА НА ДИВАНА

комедия от Марк Камолети

в ролите:
Михаил Виходцевски, Мария Янчева, Страхил Драганов, Живка Иванова, Атанас Витларов,
Антон Радков и Недка Маргаритова

култур-терапевти: Роса Динчева и Димитрина Мирчева

режисьор: Мария Донева

Ние репетирахме през цялото лято и ето, вече сме готови да представим пред публика поредната комедия. Този път авторът е французин, а действието се развива в Париж, градът на любовта, където всичко е възможно.
Жаклин и Бернар са на кръстопът. Те изпитват страстна любов един към друг, но инатът, заяждането на дребно, ревността и борбата за надмощие застрашават брака им. Когато в апартамента им се нанасят и Доли – блондинка с лековат нрав, и Робер – актьор със слаба памет и още по-слаб ангел – дори икономът Виктор се затруднява в търсенето на изход от заплетената ситуация.
На края…
Какъв край? Любовта никога не свършва!
За да се убедите, заповядайте на нашите представления в Залата за културтерапия в психиатрията в Раднево от 10 часа на 18 и 25 септември, 
както и на 16 октомври от 18 часа в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора.

ИК Жанет 45 с удоволствие ви кани на представянето на Мария Донева и поемата „Заекът и неговата мечта“ във Варна – на 8 август, четвъртък, от 19 часа, на откритата сцена на Алея на книгата.

След поредица от срещи с читатели в цялата страна (от Дунав до Егея бял) книгата за симпатичното заешко семейство най-после ще пристигне във Варна.
Варненци няма да я разберат, защото в нея се разказва за един Заек, който душата си дава да иде на море, а на тях морето им е пред очите.
Но това пламъче, което кара Заека да мечтае, гори и в тях, затова книгата ще им бъде супер интересна.
Колко е красиво мъжът ти да има мечти. Колко е важно жена ти да те обича.
„Заекът и неговата мечта” – една поема за удоволствието от труда и щастието от почивката, за любовта, свободата и близостта; и други стихотворения за дълбоката радост и високата тъга.

Събитието е част от културната програма на Алея на книгата – Варна 2013.

От 1972 година до сега, без прекъсване, в Държавна психиатрична болница “Доктор Георги Кисьов” – Раднево, се провежда Майски фестивал на изкуствата. Вече 41 години в психиатрията се изнасят театрални представления, откриват се изложби с картини и произведения на приложното изкуство, сътворени от пациенти на болницата.
41 години – XLI фестивал.
Тази година фестивалът ще бъде на 31 май.
От 10 часа сутринта в Залата за културтерапия ще бъде представен спектакълът “Скакалци” от Ст.Л. Костов, режисиран от Ивелин Керанов.
Снимките са от репетиция – премиерата е в петък, вълнението е голямо 🙂

Обичам Русе, обичамобичамобичам! 🙂

Три града, пет срещи.
Дали събитието е минало добре – имам един сигурен критерий: След хубава среща не само че не съм изморена, ами имам толкова сили и енергия, че не успявам да заспя до сутринта. Или ако умората от пътя надделее, заспивам, наспивам се за два часа и после в хотела гледам луната, пея песни, рецитирам тихичко и си припомням отминалия ден.
В Пловдив най-яркото нещо бяха децата. Най-красивото. С блестящи очи, нежна кожа и умни усмивки.
В Ямбол, вълшебна София Карастоянова и сладкодумен Христо, при учениците в математическата гимназия, да живее 8Г!, и в красивата галерия….

А в Сливен, в Сливен си мечтаех да отида от мига, в който се качих на маршрутката за Стара Загора миналия път, когато бях там.  Беше много топло и в началото пред публиката сякаш чувах гласа си някъде отстрани, но после живнах и публиката също. Но то е повече среща с приятели, отколкото рецитация. Видях любими сладки хора, а сърцето ми определено остана в Сливенския Балкан и при най-дружелюбните, доверчиви и обичливи кучета, които съм виждала някога, и имах честта да ми позволят да ги погаля. Толкова съм благодарна на Христо Батинков, че ме заведе на това вълшебно място. Миг преди да ми свърши батерията на фотоапарата, успях да направя няколко снимки на Христо, ето една от тях.

Колко топли бяха всички хора с мен на тези срещи в тези градове… Толкова внимателни и усмихнати. Както става винаги, на премиерите винаги имаше по някой, който да се разплаче, имаше бонбони и букети, общуване и вълнение, повече, отколкото сърцето ми може да побере.
Няма друго такова преживяване за мен, толкова пълноценно и удовлетворяващо, колкото това, да казвам стихотворения пред мила публика и да виждам по очите им, че думите не са само думи. Не са само думи.
Ако не бяха стихотворенията, сигурно никога нямаше да ви срещна.
Благодаря.

Беше уютно, навън в това дворче. Топло и закътано беше, а когато вече си тръгвахме, заваля лекичък дантелен дъжд и се появи дъга над градската градина.
Мислех, че няма да има много хора, но, както винаги, хората бяха точно. Точно.
Благодаря!
Ето ги първите снимки.
Утре поемам на път и ще се върна чак в събота, след Пловдив, Ямбол и Сливен.
Стискайте палци всичко да бъде добре.