На 13 май ще бъде Нощта на литературата – за пръв път и в Стара Загора.
Идеята е такава – на 7 места в града през половин час ще се четат откъси от книги на съвременни европейски автори. Това означава, че всеки, който пожелае, може от 18 до 21,30 часа да отиде и на седемте места, да чуе и седемте откъса, да събере седем печата върху специална карта, която ще получи на първото място, което посети, и в 22 часа да дойде пак в библиотеката, където да си спечели някоя хубава книга.
Същото ще се случи и в много други градове в България и в други европейски страни. Едновременно на различни места ще мислим за едно и също. Намирам го за вълнуващо.
Седемте места (поправка! седемте гнезда) в Стара Загора са изброени са ето ТУК. Аз ще гнездя в РБ „Захарий Княжески“ и ще чета откъс от книгата на Клара Санчес „Небето се завърна“.
Днес отидох в библиотеката, защото Надя Груева ми каза, че са набавили книгата и ако искам, мога да я взема, за да я прочета цялата предварително. Така ще знам откъс от какво ще чета на глас и може да въведа публиката или да разнообразя мъничко с нещо представянето.
Взех книгата. Какво чудно съвпадение – авторката Клара Санчес след няколко дни ще гостува в България, ще има среща с нея в София на 15 май.
И като радетел и ентусиаст на четенето и книгите, стана така, че живея тихичко в Стара Загора, а съм в течение на това събитие, и „Небето се завърна“ е в ръцете ми. Книгата е издадена от Колибри и е част от поредицата „Съвременна европейска проза“. В рамките на тази поредица ще излезе и романът на Лидия Димковска „Резервен живот“ – това е една македонска писателка, която аз много ценя и се гордея да кажа, че сме приятелки. Лидия ще бъде в София на Панаира на книгата, колко изобилен и наситен със срещи е животът!
„Небето се завърна“ е преведена от Венцеслав Николов и той е избрал красивите изрази, които опитвам на вкус и си повтарям, докато чета.
„Отвън още беше светло и ние се реехме в тази светлина.“
„- Горката жена – каза Вивиана. – Трябва й да се освободи от напрежението, отдавна носи в съзнанието си прекалено тежко бреме и властно обсебилата я мисъл, че ще се разбием, й дава възможност да прогони навън печалните демони, които държи в себе си.“
„- Чуй ме добре – каза тя, като стегна още по-здраво ръцете ми в своите. – Има човек – и стисна силно очи, сякаш за да види нещо вътре в тях, – който иска да умреш. Усещам го много силно, сякаш съм вътре в сърцето на този човек, но не и в ума му, защото не знам кой е, нито защо желае твоето нещастие.“
Има една мисъл, която не е нова за мен, но всеки път, когато се замисля, я осъзнавам и й се радвам като за първи път. Каква незаслужена привилегия е човек да може да влезе в библиотеката и да вземе която книга поиска. Да я занесе в дома си. Да я прочете цялата. Само трябва да пожелае.
Чудеса. Чудеса. Богатства и чудеса.
Мария Донева 