В четвъртък ще бъда в хубавия Казанлък. Това е градът на Румен Денев и на Женя Димова, това е градът на Веско Стоянов.

В Казанлък, там, на ъгъла срещу музея, има едно магазинче за украшения и джунджурии, това е главната жила за полускъпоценни камъни, които усърдно си трупам през годините.

Като си помисля за Казанлък, огладнявам.

Там, със сдружение „Бъдеще за децата с увреждания“, направихме една хубава пиеса – „Котето, което спаси света“. Историята беше такава – всички супер-герои от филмите и приказките се събират веднъж месечно на един покрив, за да си разкажат кой какво добро е направил. Но се оказва, че всички злини са победени, всички добрини са сторени и Снежанка мисли за маникюра си, Конан Варварина – какво да си хапне, Зоро иска да спи… Случайно едно коте чува разговора им и се изплашва – какво става тук? Всички герои заспиват дълбоко и непоклатимо.

Тогава на техния покрив идва Скуката и казва на котето – не се мъчи да ги събудиш, излишно е. Вирусът на скуката се намира в праха, който се трупа по непрочетените книги, и целият свят е заразен. Всичко живо ще заспи и Скуката ще завладее света.
Обаче тогава котето успява да я победи!

Такива работи в Казанлък 🙂

Е, там ще бъда в четвъртък, на 19 март от 18,30 часа в арт-клуб „Агарта“, по покана на приятели, които още не познавам, но нямам търпение да видя. ❤