„Щастливи времена” е новата ми книга. Важна е за мен, много. Най-обикновени стихотворения, повечето от тях – римувани, повечето за любов. Като всичките ми книги досега, но по-различна. Поне аз я усещам оголена до безпомощност, храбра до пълна беззащитност и толкова тъжна, че чак ме плаши. За да излезе в този вид, ми помогнаха приятели, колеги и читатели, които не познавам, но те присъстват ярко и плътно в моя живот.

Годината 2018 беше точно такава, каквато е и книгата.

Започна с едни птичета, които измислих през януари и направих десетки от тях. Завършва предимно с мишки. Шест месеца от тази година ших всеки ден часове наред. През останалото време нямах очила и не можех. Пък и шиенето е за студеното време, пълни ти ръцете с топлина и очите с цветове, и сърцето с радост.

Пролетта ме смаза, лятото ме излекува.

Работих с Театрална група „ВИЖ” към Съюза на слепите в България. Кольо, Илчо, Дина Желева, Стоян, Ваня, Силвия и Митко, много емоционални репетиции, различни трудности, но пък същата страст и желание за театър и за общуване. Направихме чудесни „Червени рози”.

С литературния клуб „Без заглавие” продължихме да се събираме всеки вторник от 19 часа (и вратите ни са отворени за още нови хора в ученическа възраст). През пролетта излезе сборникът със стихотворения и разкази „Вълшебният вторник”. Единственият ми задължителен ангажимент с определено време е вторник от 19 до 21, с това съобразявам всякакви пътувания, работи и почивки. Много държа на това.

Пътувания. Пътувания! Стихотворенията ме заведоха през 2018 година (сега ще изброявам не по ред) в София, Пловдив, Панагюрище, Стара Загора, Малмьо, Троян, Попово, Свищов, Варна, Бургас, Русе, Ямбол, Казанлък, Благоевград, Нова Загора… Обожавам. Бих искала да си изкарвам хляба, като казвам стихотворения пред хората. Искам да виждам лицата им. Просто искам да съм там. На повечето места, където бях, има при кого да се върна. И не стига, че има при кого, ами и искам!
Много искам.
Швеция. Два пъти Швеция. Първо бях в Малмьо на среща с българската общност там. После цял август прекарах в Стрьомстад. Мисля, че там се върнах към живота (извинете за силните думи, слаби са.) Не зная дали мога да кажа хем ясно, хем кратко какво беше това. Първо, че се осмелих да тръгна. Летях със самолет. Изпуснах самолет. Смених рейс и влак. Изпуснах влак. Живях в Швеция с грузинци. Делих дом с моята Дали и нейната бохемска рокля, Дали, която излезе в бурята, за да изглади дрехите си в стаята за гладене и вървеше през двора, залитайки с гордо изправена глава, и която, като грузинска жена, не толерира хора, отказващи да ядат. И ни заведе в Норвегия за ден. И още – прекарах няколко дни от сутринта до вечерта по бикини и зимно яке на брега на фиорда. И с чувство за пълна безопасност бродих през гората.
Не, не.
Ще започна от другаде.
От къртичи гъз. До Орлово око.
Имам дете. Син. Дете-чудо. Покрай него пък какви неща видях, научих и преживях! Заведе ме в три пещери! Между лазенето в калта на Лепеница и легендите от Дяволското гърло аз, дебелогъзата старозагорска леличка, се спуснах по въжен тролей. Просто за да му се харесам, разбирате ли? Това беше голям урок. Споделям:
От нас зависи само първата стъпка. Добре, някой път има някой или нещо, което ни тегли здрав шут в задника и политаме. Но в огромния процент от случаите трябва само да се осмелим, нищо друго. Скачаме. И после летим, и крещим, и квичим от кеф, и дърветата все едно нарочно се отдръпват, за да прелетим между клоните им невредими… Боже, колко е сладък животът… Особено ако се осмелим.

2018 беше най-международната година в живота ми до сега (ще изброявам). Бях за час или за месец в България, Швеция, Норвегия, Дания, Гърция, Македония, Сърбия, Словения, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия и Германия.
В този ред на мисли: Може би ще имам книга със стихотворения на шведски. А Хели Мандил преведе „Как спрях да крада” на иврит.

Когато съм спокойна и силна, се чувствам на върха на света. Правя точно това, което искам, и общувам само с хора, които харесвам.
Когато съм слаба, се чувствам банална, неоценена, напълно излишна на този хубав свят.
И все съм права.

Още: имахме концерти с Марина, Венци и Антони, Джазът пее на български вече девета година, а аз ги обичам все повече.

Още: писах стихове за куклена пиеса за ДКТ – Стара Загора, „Банда Бацили”, може този път да излезе спектакъл от това.
И стихове за мюзикъла „Въздушната принцеса” в театър „Възраждане”, премиерата наближава.
Още: участвах в „Актьори срещу поети” в театър Сфумато.

Момент! Излезе „Разбойникът плъх”, а пък догодина вероятно ще излезе нова книга на Джулия Доналдсън, която преведох – „Съчко”. Имаме готови преводи на „Зог” и „Къде е мама?”.
Написах няколко разказа и стихотворения.

Научих ли нещо важно през 2018 година?
Да, две важни неща.
На тези години още мога да откривам приятели. Можем да се срещаме и да се свързваме. Можем, без да нарушаваме целостта на защитните си щитове, да се окажем открити, близки и свързани с хора като нас, топли хора, обичливи, ценни, прекрасни, има кой да поеме ръката ми, когато я подам. Има кой да ме утеши, когато оставят ръката ми да увисне във въздуха.
Ние никога няма да останем сами.

И второто.
Не трябва да се молим децата ни да се върнат вкъщи за постоянно. Не! Не, не! Само ако искат, когато искат.
Трябва да се молим за мир. Мирът е най-важното. Ако го нямаме, всичко ще спре и всичко ще свърши.
Само мир.

Ура!

Ще пием кафе, ще си купуваме книги, ще се веселим както никога, а всъщност както винаги сред свои, сред съкровища от думи, сред златни приятели, коледна украса и…
Аз ще бъда там със сигурност в петък следобед, много ще ми се пие кафе и много ще ми се подписват книги, и много ще ми се прегръщат любими хора. Особено към 17 следобед на щанда на Жанет 45, на третия етаж.
Вижте, аз съм зрял, леконадебелял и определено уравновесен човек. Но като си помисля за Панаира на книгата, започвам да се смея и да очаквам само хубави неща. И ще си играя на „Жената зад щанда“, а пък всъщност предимно ще създавам суматоха. Това ми е любимото! 🙂
Ето и плакат за незабрава и нагледност – снимката е направена от Христо Христов, а плакатът – от Зоре.

На тринайстия ден от дванайстия месец на 2018
в Чайната на „Бенковски” 11 в София
джазът отново ще пее на български

с гласа на Марина Господинова
тромпета на Венци Благоев
думите на Мария Донева
и пианото на Антони Дончев (или Антони Дончев на пианото?)

Синоптичната прогноза обещава дъжд, примесен със сняг,
а ние ви обещаваме два часа музика и поезия, 
време само за вас,
докато слушате музиката, да чуете сърцата си,
да си припомните някой красив миг, да помечтаете за следващия,
да мислим само за хубавото и така да направим място за празниците в живота си – 
през зимата и винаги.

Резервации на телефон: +359 887 051080
Вход – 10 лева

ДжаП.Бг – https://www.facebook.com/groups/318368831534421/

Събитието във фейсбук (с клипче вместо картинка най-отгоре, не знам как Марина ги прави тези чудеса!) ТУК

Казвам ви, за да чакаме заедно:
В театър „Възраждане“ от вчера започнаха репетициите на нова-новеничка куклена пиеса за деца: „Въздушната принцеса“.
Интересно ми е как ще стане, защото приказката е много хубава, хората от екипа, които познавам, са талантливи, а също и защото написах думите на песничките и
знаете как е. Човек влага душата си в някои работи и завинаги е свързан с тях.

Премиерата ще бъде вероятно през януари.
А пък аз тук ще сложа един текст, който артиса, но все пак подсказва нещо.
Представете си: Крал и Кралица, Принцесата е омагьосана (или е в пубертета)

Къде ли сме сбъркали? Как ни се случи?
Принцесата нищо добро не научи.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

❤

Дойде това време на годината, в което отивам в Пловдив, за да се радвам за новата книга. Времето трябва да е студено (като за Пловдив студено), да има знаменца и коледна украса в Капана, да си поставя лимит – ще купя две коледни украшения,или поне не повече от три. Непременно да отида в Ръкоделницата, за да разгледам, пипна и прегърна всеки артикул. Артикул!
А на представянето на книгата – тази година отново в Би Боп Кафе, обичам там – да се вълнувам кой ще дойде, да се радвам на любими приятели, да се вглеждам в лицата на непознати, но съвсем вероятни бъдещи приятели – имам ли вниманието им, сега да ги натъжа ли или да ги разсмея – цялото това нещо – неспирайки да говоря.
Пловдив, Коледа наближава, книга със стихотворения, после нещо вкусно за ядене, сън дълбок, на сутринта да стана рано, за да походя по пловдивски улици преди да се върна пак в хотела, да освободя с нежелание стаята, и да се прибера вкъщи при майка и татко.

Моля, заповядайте на представянето на книжката със стихотворения „Щастливи времена“ на 5 декември от 18 часа в Би Боп Кафе. Прегръдки!

Съвсем ясно си спомням първото си идване в Троян. Беше още пролет, помня пътуването, как ме посрещнаха, помня чардака на конака и разговорите, паметника на Хаджийски с велосипеда, и че същата вечер видях първата светулка за годината.
Нямам търпение да отида пак, а то ще е скоро, на 31 октомври.

Я, какво си намерих! Защото знам къде да търся 🙂
През 2013 е било така:

Ще мине премиерата в София и на другия ден – хоп! – отивам да се запозная с децата в AAS – The Anglo-American School of Sofia. Първо в първи клас, после във втори, после в трети и четвъртата среща ще бъде, разбира се, с четвъртокласниците.
А послееее!
На 26 октомври ще имам срещи с ученици в Попово.
Обичам Попово, защото там живее моята приятелка Румяна.

С Руми лежахме в Майчин дом, чакахме си децата. Много е страшно да лежиш в Патологична бременност седмица след седмица, месец след месец, и до последния миг да не знаеш дали усилията на лекарите и акушерките, и твоите собствени усилия, ще се увенчаят с успех. Който не го е преживял, няма да разбере. Дори аз сега го помня с ума си, но най-лошото ми се губи. А най-хубавото… Най-хубавото ми учи архитектура. И като отида в Попово, след срещите в училищата, вечерта, ще се видим с Руми и ще си говорим за всичко.

Хубавото на трудностите е, че след като ги превъзмогнеш, ставаш по-силен и намираш приятели.

Това ще кажа на всички деца, ще им кажа също за патилата на метлата, ще им прочета за „Разбойника плъх“, него още не го знам наизуст.
Ще бъде хубаво.

На 24 октомври от 18,30 в книжарница „Гринуич“
ще бъде софийската премиера на новата ми книжка „Щастливи времена“.
Много се вълнувам.

Водещ: Лили Гелева

Актьори: Анета Иванова, Веселин Петров, Надя Керанова, Неда Спасова, Станислав Кертиков

Режисьори: Маргарита Младенова, Иван Добчев, Павел Веснаков, Милко Лазаров, Любомир Младенов

Поети: Мария Донева, Марин Бодаков, Надежда Тричкова, Никола Петров, Стефан Иванов

Замислен като еднократно представление в Малкия сезон на Театрална работилница „Сфумато“, форматът “Актьори срещу Поети” в Театър “Сфумато” стана част от репертоара на театъра и само за година се превърна в един от най-успешните литературно-актьорски опити. “Актьори срещу Поети” пътува понякога извън София, участва в НОЩ Пловдив / NIGHT Plovdiv и на Софийски международен литературен фестивал, беше и специален подарък за рождения ден на Читалнята / Chitalniata. Своят трети сезон започна с участие на покрива на Шоколадовата фабрика в рамките на @квАРТал/ Kvartal Festival 2017 и продължи в „ПЕТЪК“ със Заедно в час / Teach for Bulgaria.

„Актьори срещу поети“ е смъртоносна битка, в която лъсват десетките разлики между авторското четене на поезия и актьорското й изпълнение като монолог. Публиката решава изхода от своеобразната словесна схватка. Водещ е Лилия Гелева. За зрителите са оставени листове със стихотворения. Те не са на участващите поети, могат да са както български, така и чуждестранни. Със започването Лилия Гелева влиза в ролята си на конферансие. Въвеждащите й думи, представянето на поетите и актьорите и всичко останало, което изрича, бива изпявано. Литературната схватка протича в три различни кръга. След края на рундовете и директните двубои на публиката е предоставена възможност да гласува за победителя. Всеки път всичко е различно.

* * *
Билети може да резервирате със съобщение към страницата ни Театрална работилница „Сфумато“ или онлайн на:https://goo.gl/6SD73B. Касата на ул. Димитър Греков 2 е с работно време от 14 до 19ч. (Тел.: 02/ 944 01 27).

Ура, пак ще се събираме! Всеки вторник от 19 до 20,30 часа в ЦПРЛ на улица „Захарий Княжески“ 71 ще четем, ще пишем, ще съчиняваме и ще редактираме, ще играем на разни игри с думи и изречения, ще фантазираме и ще ядем бисквитки, а към края на май ще си направим книга, този път даже с картинки.
Ако обичате подобни занимания и сте ученици, например в някоя гимназия, и сте в Стара Загора, значи сте добре дошли при нас.
Участието в клуба е напълно безплатно.
Започваме на 2 октомври. Нямам търпение да се видим!

На Алея на книгата в София ще представим „Разбойникът плъх“.
Ще бъде приключенско и дори малко опасно, затова препоръчвам на срещата да вземете децата си, за смелост и за по-сигурно. И за по-весело също.
Това е книга на Джулия Доналдсън, илюстрирана прелестно от Аксел Шефлър. В нея се разказва за един плъх, който тормози пътниците, ограбва ги и се тъпче с тяхната храна, много е лош. Добре че по едно време идва едно пате и то…
Ама няма да ви разказвам, не настоявайте повече, като видите книжката, ще си прочетете сами.
Срещата ще бъде на 15 септември, събота, от 17 часа, на сцената на АБК.

Снимката на плаката е направена от Марина Чамуркова!

.

За пръв път ще отида в Свищов, и то точно за фестивала „Реката“!
Много се радвам, че получих тази покана. Аз ще разказвам на децата за зайци, плъхове и вещици в неделя, на 26. Програмата обаче е толкова интересна и разнообразна, че ще се постарая да гледам, да слушам и да посетя всички възможни занимания, изложби и концерти. Кой на мое място не би направил същото?