То беше измислено, родено, откърмено и ушито от полар този следобед.
Погледът му е способен да изрази неизразимото.
То чувства, че ще е първото от много такива пилета.
То е скромно, но не съвсем.

Човек просто не може да има такива уши. Поне у нас не – продължи Пипи, след като поразмисли малко. – В Китай е по-друго. Веднъж в Шанхай видях един китаец с толкова големи уши, че ги използваше като наметка. Когато валеше, се свиваше под тях и му беше много топло и хубаво. Е, разбира се, за самите уши не  ще да е било много приятно. А когато времето биваше особено лошо, той канеше приятелите си да се подслонят под ушите му. Те се настаняваха там и пееха своите тъжни песни, докато дъждът престанеше. Всички много го обичаха заради ушите му. Този човек се казваше Хай Шан. Да можехте само да го видите как тичаше сутрин рано на работа! Хай Шан пристигаше винаги бегом в последната минута, защото обичаше да си поспива сутрин и не можете да си представите колко беше сладък, когато тичаше и ушите му се развяваха  подир него като големи жълти корабни платна.

Изпълнена с достойнство, мека, в стилно черно-бяло, въртокъщница и чистофайка.

Видях ги тук и реших да опитам.
Става 🙂
Стъкълца – от Джъмбо, от цветарниците или от зоомагазините (за дъна на аквариуми). Лепилото, което аз ползвах, е от книжарницата, Moment universal classic. Жълтее, но е прозрачно. Магнитът е от нарязан на парченца стар магнит, като тези от данонино, а в магазините за мъниста има и други, кръгли, много по-здрави. Списанието е „Родители“, бр.11/2004 – страницата с писма от читатели.