Играчици за пръстчета, за малък домашен куклен театър.

Опитах да направя най-различни животни, с някои ми се получи – котето например ми е любимо. С други не е съвсем ясно какъв е резултатът, жабата ми стана неземна, извънземна, каквато щеш я наречи, тя все ще те гледа любовно и ще ти се хили. Някои други видове пък засега не се поддават.

Е, това имаме до момента:

Уших ги между другото, докато си почивах от шиенето. Не знам как да нарека това – вдъхновението ли ме е понесло, или съм се вманиачила в шиене?
Всичко друго е измислено нарочно, за да ми пречи да си шия едни неща. Ще ги покажа утре или вдругиден, искам да ми се съберат няколко различни, за да е по-весело и шарено. Ах, колко ми харесва да мога! Да правя!
Но положението наистина е сериозно. Всичко е в платове тука, тюлове, филц-милц, кълбенца и пух. Като йога съм – постоянно на игли. И като дърта циганка насред табора, сред купчинки шарени материалчета, с едната ръка си нижа герданче, с другата – герданче за лисицата, с третата държа филия с лютеница, с четвъртата си наливам вино, с петата ръка се опитвам да накарам това ухо да застане по-така и да клепне, с шестата чатя, страшно е.
Не ми стигат цветовете на платовете. Чудно е как една мислена граница ти отделя твоята идеална част от света. На един изпит при Цочо Бояджиев ми се падна да обяснявам как нощува странстващият рицар в полето – очертава кръг с върха на меча си и го забива в земата, после влиза вътре в кръга и това е неговият дом, а дръжката на меча е кръст, който го пази от зли сили, докато спи. Аз съм рицар в кръг от конец.
В Стара Загора не откривам платовете, които са ми нужни. Обаче има чудни мекинки одеяла в прекрасни цветове, и като ги сметнеш като плат, даже са по-евтини. Но нали са поръбени, не мога да се пречупя да купя одеяло и да го накълцам… поне за сега. Но аз ще заякна духом! Платът е незавършен, а одеялото е завършено и това го пази.
Така и верността пази мъжа и жената, защото са цяло. Пък после става, каквото става, но аз шия, не разпарям, и ще мисля само за цялото.

„Любима, не губи кураж!
Ще дойде време и за плаж!
Дори да имаш целулит,
да знаеш – аз съм ти навит.
Морето много ти прилича,
и всеки гларус те обича!
След теб вървя като пиян,
и ти си, ти си моят блян,
да, ти си зайката, с която
изгрява пролет, идва лято,
а аз съм тук, за да ти кажа:
– Води ме! Ако ще – на плажа!“

Купих си нова риза, и пчелите ми я накацаха веднага!

🙂

🙂

То е лично, но не мога да се сдържа и да не ви кажа едно изречение.

В петък и събота беше едно от най-пълноценните ми, смислени, хубави пътувания – запознах се с хора, които отдавна харесвам отдалеч, в дом, пълен с цветове и обитаван от котарак, който не просто стъпва тихо, а стъпките му поглъщат шума и сърцето ти започва да бие по-бавно, когато го гледаш; имахме хубаво концертче пред чудна, топла, сърдечна публика (понякога изразът „пред публика“ е груб и неточен – когато не се чувстваш пред хората, а заедно с тях); после бях у Ваня и Иво и си бърборихме до късно, чак си навих будилника, за да стана по-рано и да продължим да си бърборим, и Анна дойде и продължихме; пътят беше лек; не мога да схвана как е възможно туй чудо, интернет да влиза в телефона ми и аз от там да виждам целия свят; и се прибрах вкъщи цялата в подаръци и прегръдки; и дошивах започнатото до късно среднощ.

Събирам мед, правя пчели.

(на нея изобщо не й се чака)

🙂

и с най-хубавата книга!