Бяхме със Заека и с чорапените човечета на фестивал. Те ме взеха със себе си, да ми покажат морето. Какво хубаво, чисто, спокойно море! На няколко минути шляене по плажа до устието на Камчия, от едната ти страна морето и ситният пясък, от другата страна – склоновете с високи, красиви дървета, и много деца, с които шихме и лепихме, правихме различни видове кукли… много вихрено беше. Домакините от Арт-къща „Куклите“ са истински живи феи, а освен с тях се запознах с толкова други забележителни личности, че ми е малко нещо като сън.  Ето на тази страница има много конкретна информация за фестивала, а аз ще метна тук някоя и друга снимка на човечета, зайци, птици, деца, и как плувам в свои води. (Това е метафора, пак не влязох в морето. Но го гледах и го слушах и го дишах, разделихме се като приятели и се надявам скоро да се видим пак.)

Дойде юли и мечтата ми пак да рисуваме заедно се сбъдна, а снощи, както и миналата година, си направихме изложба.
Беше ми много интересно и щастливо.
Благодаря и да, искам пак, даже още повече от преди!

Снимки от изложбичката плюс моите рисунки от тази реколта.

🙂

Попаднах на една мърлява играчка, за хвърляне, и взех механизма й. Иво като беше бебенце не е имал такава звънкалка, затова ми се видя много вълнуващо да измисля и да направя пееща играчка. Доста сe занимавах, и не стана, както си го представях, но все пак стана нещо шаренко и ново. С по едно пиле от всяка страна.