картинки | Мария Донева

Грозничко ли е? Грозничко.
Прилича ли на коте? Зависи колко търпелив и добронамерен човек питам.
Обаче правенето му е толкова приятно. Първо е съвсем напосоки, бода и мачкам вълната и чакам да видя дали ще ми напомни за нещо. И накъдето тя ме поведе.
Напоследък се натрупаха ужасно много ангажименти, и само докато пием кафе с майка сутрин успявам да си открадна време за животинките. Кафе с филц и Коте Първо.

🙂

Преди малко се върнах от Нова Загора. Там в сряда вечерта гледах постановката на Станиела Хаджиева и ТА „Мигчета“ „Принцесата и граховото зърно“.
Написах тази пиеса, а Станиела страхотно я е доразвила, за да има роли за повече деца, а също и защото така е много по-хубаво. Ако някога дам пиесата някъде да я играят, ще предложа този разширен вариант. Много ми хареса!
Да знаете колко беше приказно и празнично. Всичко беше обмислено, пипнато с ръка, вдъхновено и красиво.
Направих куп снимки, 99% от тях не са на фокус, и пак са ми ненагледни. Сигурно от Нова Загора ще ми изпратят хубави снимки, но не мога да чакам, ще споделя моите, сърцето ми прелива от радост и обич.
Искам винаги да се познаваме и винаги да сме приятели, и да се видим пак.
Прелестни грахчета! 🙂