картинки | Мария Донева

Снощи, като направих тези патета, ми хрумна да им оплета шалчета. Толкова се зарадвах, че най-после (най-после!) помолих майка да ме научи как се правят бримки. Досега съм си оплела сигурно 20 пуловера, но все чакам майка да ми ги започне.
И добре че схванах как се правят, защото оплетох шалчетата и към 12 си легнах най-после да спя.
Към 12,05 станах, прерових за останали кълбенца по шкафовете и кошниците и се заех да плета шапки 🙂
О, велико чувство на сътворението на патешки шапки!
А оня, третият, с перчема, категорично отказа да го ошапча. Щяла съм да му разваля хеърстайлинга.

О, това си го биваше!
За два часа направихме 20 пингвина, кой от кой по-чаровни и сладки. Уцелих степента на трудност и времето, така че всички се справиха, да не говорим, че се родиха буквално шедьоври. Само няколко кадъра успях да щракна с моя апарат, защото през цялото време бях заета да говоря, да гушкам деца, да показвам и поправям, да разговарям и да се възхищавам, два часа ли бяха или 5 минути, и сега не знам още.
Жалко, че върнахме поне още толкова деца, защото и материалите, и времето свършиха.
Щастливи два часа.
Нощ на изкуствата. Нощ на учените. Детски отдел на РБ „Захарий Княжески“. Съюз на младите полярни изследователи. Децата, пингвините, и аз с тях.