Ние у нас го обичаме и му се радваме!

Картината е на Милена Петрова Димова.
Нарисувана е от нея, но иначе е мояяяя!

С Миленка 🙂

Преброих ги по снимките в блога.
Правя едно мишле средно за около три часа. Когато шия от 10 сутринта до 12 вечерта, последното става най-бавно, защото му се спи. Значи за по-малко от два календарни месеца съм отделила около 300 часа да шия мишки, т.е. 37,5 работни дни.
Днес е събота, мисля да си почина.

че не са дали живота си напразно.

Може да съм с половината си зимни дрехи, облечени едно върху друго, но няма да признавам, че се е зазимило.
Може да разглеждам коледните играчки, но с едно затворено и с едно примижало око.
Може да печем свински мръвчици, но отворих последната бутилка бяло вино, мирише си на мускат.

Мустак на мишка, цялата в жълто, сред хризантеми и оранжеви тиквички.
Добавят се есенни пейзажи, зърнати от влак.
И се мечтае – за днешния ден, за този момент в момента.
Болят ме всички зъби горе вдясно, но поне е есен.

Но с по-пухкави дрехи – става.

Разбира се, това е котка в един от по-широките смисли на думата. Запълни вечерта ми, заигра се с мене, а когато стана съвсем готова, просто се сгуши и заспа. Тя топли, защото е направена от меко вълнено шалче. Едното й краче леко дрънка, а другите три шумолят. Това е добра котка в пълния смисъл на думата.

Щеше да е още по-такава, ако предварително знаех какво шия. Но този път реших да започна, пък каквото излезе.
Това излезе.