За „Човекът от последния вагон“

„Аферата „Кристи“ – коктейл от литература и история

За някои работи трябва кураж.
Във Пловдив на главната – време за плаж.
Онез бели шатри не са на везира –
Алея на книгата там се намира.
Там книги продават, мастило се лее,
от жега люти, пред очите чернее,
там слънцето спряно сърдито пече…
Обаче човека като го влече,
надуши ли книги – за него е рай.
Не знам колко градуса по Фаренхайт
и колко по Рихтер, Шпонхойер и Карник.
Под шатрата е, меко казано, парник.
Блестят за примамка заглавия нови.
Напет господин във кошовете рови
и ценност безценна открива с отстъпка!
Книжарят потръпва от радостна тръпка!
Направил е удар… но слънчев, уви.
Все пак търговията някак върви.
Прииждат дечица, рисуват рисунки.
По Мая Дългъчева – „букви и цунки“.
И майки, които прелистват поезия.
Красива старица – виж, внукът й глези я,
държи я за лакътя, носи вода.
Една поетеса пристига, и да,
два броя читатели вече я чакат.
Маришките чайки прелитат и крякат,
Марица е близо, морето далеч.
Една стройна бабичка от Челопеч
издирва „За билките дето… от Требен…“
Виж, облаче бяло! Но шансът е дребен.
Все пак доброволците търсят чадъра.
Колежките правят ей там дъра-бъра,
а пет мафиотки – библиотекарки
подготвят комплот със книжарките жарки.
Животът кипи и асфалтът потича,
но който дълбоко и вярно обича
хартията, книгите, и да чете,
щастливецът, който отглежда дете,
самотният, който си търси компания,
със тях – книгоманът, обхванат от мания,
на здравия разум веригите чупят,
минават през пъкъла – книга да купят.
От първа ръка и със точност го знам:
и аз съм от тях, и аз също бях там!
Специално за Гери от Жанет, перпетуум мобиле и литературен герой, с любов от тепето до небето!

Този пост е безумно дълъг, но не успях да използвам функцията „More“. Поне блогът е в хармония с живота ми, няма море за мен тази година.
Лятна снимка
Днес прането изпръхва
изведнъж, на момента,
и градът си отдъхва,
цял във злато и мента.
Светлината узрява,
зачервена и сочна,
и следобедът става
за запомняне точно –
ето босите лапи
на детенце в количка.
Ето цвят, който капе.
Ето свят.
Ето всичко.
На Първи юни може да се видим в Брюксел – как звучи само, а?

ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА
1 юни 2024 г., съботa GC De Markten, Rue du Vieux Marché aux Grains 5, 1000 Bruxelles 10:00 ч. – Мария Донева, по повод деня на детето – среща с една от най-чаровните и обичани детски писателки.
11:30 ч. – Ирина Папанчева се среща с читатели на щанда на издателство „Знаци“.
12:30 ч. – Тодор П. Тодоров, носител на специалното отличие на Наградата за литература на ЕС, автор на романа „Хагабула.
14:00 ч. – Среща с преводачките Анжела Родел и Мари Врина. Модератор на срещата ще бъде Гергана Панчева от литературна агенция „София“.
15:00 ч. – Дамян Дамянов – художникът, който облича българските книги.
15:30 ч. – Гостува Емине Садкъ. В разговор с Невена Дишлиева от издателство ICU за „Керван за гарвани“ и неговата навременна поява в българския литературен пейзаж.
18:00 ч. – Гостува Елена Алексиева, която ще разкаже повече за романа „Вулкан“.
2 юни 2024 г., неделя GC De Markten, Rue du Vieux Marché aux Grains 5, 1000 Bruxelles
11:00 ч. – Веселина Господинова представя проекта „Баш майстора завинаги“.
11:30 ч. – Гостува Оля Стоянова
12:30 ч. – Светлозар Желев представя сборника „За книгите и четенето“.
14:30 ч. – Христо Пацов представя книгите на издателство „Потайниче“.
14:30 ч. – Светлозара Кабакчиева се среща с читатели на щанда на издателство „Знаци“.
15:30 ч. – Радослав Бимбалов и романа му „Екстазис“.
17:30 ч. – Иван Ланджев ще говори за сборника „За неизбежната случайност“.

На 30 май от 18 часа ще бъда на шатрата на Жанет 45, за да се видим най-после! С Елена Панайотова ще размахваме „Писмото на мравката“ и ще даваме автографи.

*
На следващия ден Елена ще може да бъде забелязана в Русе на Понтона.

*
Ще я познаете непременно! Оглеждайте се за човек, който може да рисува така:



Две книги като за 24 май.
За „Под езика“
Буквата като произведение на изкуството

Още 40 причини да обичаме своята столица

Милата ми мъничка родина
гледа как децата ѝ се карат.
И не си говорят със години.
Тръгват и сърцата си затварят.
Наблюдава свитите им вежди.
Слуша някой как насън шепти.
Милостиво старците наглежда.
Бавно и старателно цъфти,
не престава да расте, да ражда,
да подава жито, хляб и вино.
Да живее, без да се обажда,
мълчаливо, моята родина.
Как така да нямам майка?
Тя си има име.
Тя си имаше приятелки
и цветя любими,
чувство за достойнство, навици –
някой път досадни,
тя по принцип не допускаше
да останем гладни,
тя подбираше по цвят
щипки за прането, и
стара снимчица на татко
спеше в портмонето й.
Тя е толкова конкретна,
толкова реална,
че усещам във дланта си
порив да я гална,
и лицето й ми свети,
скрито под клепача,
майка става вир-вода
всеки път, щом плача,
тя със всеки ден ми става
по-необходима.
Друго може и да нямам,
майка имам.