Искам да се обадя на майка по телефона.
Искам като излизам да се обърна и тя да е на балкона.
Искам да ми свали прането и наново да го простре.
И искам да е жива, и даже, най-нахално, искам да е добре.
Искам да й боядисам косата и тя да хареса новия цвят.
Искам времето да се преметне и да се върне назад.
Искам да започна да готвя и да забравя, и тя да наглежда котлона.
И поне, искам поне да я чуя още един път по телефона.
Три прекрасни книги, казвам ви.
„Забравените в неделя“ – шансони, любов и война
Втората книга е „Коля“
Роман разбулва мистерията около смъртта на Чайковски
Третата – „Просто страст“
Нобелистката Ани Ерно ни хвърля в дълбокото
Знаех, че е излязла, но я видях за първи път преди малко.
Даже по-хубава, отколкото си я представях!
Тя е в голям формат, има твърди корици и обложка, цветовете ѝ са красиви, не са крещящи, тя буди мечти, но е съвсем истинска.
Толкова се радвам, че просто седя и дори не я гледам, ей тук до мен е, и се радвам. Прекъснах това важно занимание само за да ви кажа колко съм щастлива.
„Живот – История на Земята в стихове“
Добре де, първата беше с кратко.
Стигаме финала на трилогията, започнала с „Мостовете на Медисън“
Втората е „Слънчеви очила за дъждовни дни“, Мамен Санчес.
Любов и престъпления във врящия котел на слънчева Испания
Последната за тази седмица е новата книга на Боян Биолчев „Сценарият като литература или обратното. Кино за четене“
Един смачкан човек
Предпазливо се вдига
Не да прави геройства
Взима някаква книга
Гледа я три минути
После май я забравя
После, без да се срути
Настрана я оставя
Вижда без да разбира
Хапва нещо безвкусно
Днес човекът събира
Сили да се избръсне
С малки стъпки пристъпва
Пълни някакви туби
Миналото поскъпва
Бъдещето се губи
Той цветята полива
Как можа да забрави
И виновно се свива
И какво да направи
Очилата къде са
И жена му къде е
За кого да се сресва
И защо да живее
Пиша това, за да отбележа нещо, заради което съм доволна от себе си.
Намислих си и си направих нещо като плот, върху който да подреждам пъзели.
Досега използвах чертожната дъска на Иво, но тя е тежка и размерът й е 50/70 сантиметра, а понякога ми трябва малко по-широко пространство.
Намерих си един дълъг тесен кашон, скроих го (щом тази дума се употребява за дърво, значи сигурно може и за картон от кашон), залепих го с горещ силикон – на два слоя, за да стане по-здраво, облепих го с хартиено тиксо и готово. Може да се подобри, но бързо се изморявам, а и така също е добре. Размерът му е 75/75, чудо и половина!
Подредих един квардатен пъзел и да, работи.
Не е кой знае какво, но за мен е нещо.
Напоследък не мога да се пречупя и да направя дори нещата, които аз сама съм си намислила. Пак пропуснах да напиша за книгите в „Сега“ и пак се събраха цели четири.
Междувременно обаче преведох две нови, много хубави, за мечета. Ще ги печатат през лятото, предполагам, че ще излязат през есента.
Надявам се да се завърна от войната с непокътнати способности.
Книгите една с една не си приличат.
Последната за юни беше „По здрач. Моят живот в семейство Делон“, Антони Делон.
Антони Делон, синът на „свещеното чудовище“
Първата юлска книга е фантастика.
„Дружество за опазване на кайджута“, Джон Скалзи
Ако Годзила съществуваше наистина
Следващата книга е чудесен дебют.
„Рентгенова снимка на свободата“, Михаела Илиева
Свободата може да звучи и от рентгенова снимка
Днешната статия е за „Играта“, Ви Кийланд
Любов, секс и американски футбол
За първи път ще отида там и не знам нито къде е, нито какво е, но съм се приготвила за голяма красота.
След концерта ще има джемсешън, и така – докато изгрее слънцето на първи юли.
Всеки има нужда от това.
По-долу е пълната програма на фестивала, хубава като картинка.
Непоносимо ми е, че аз си изпълнявам задълженията, животът тече и на повърхността няма дори концентрични кръгове, водата не е размътена. Всичко ми изглежда като шарена имитация на нормалност. Все едно един свят не е изчезнал, все едно никога не го е имало.
Ето препоръката ми за четири книги, в които да се потопите и да забравите това, за което не ви се мисли. Книгите поне не се преструват, че са нещо различно от имитация на имитацията и така стигат до самата истина, само че от другата й страна.
„Еуфория. Роман за Силвия Плат“, Ерин Кулхед.
В „Сега“: Спасяването на Силвия Плат
Ето тук – епизодът от подкаста „За книгите“, ако не ви се чете, а ви се слуша. Не е едно и също на двете места:
В подкаста: „Еуфория“ от Елин Кулхед
Любовта като билет до смъртта и обратно
„Рапсодия“, Мичъл Джеймс Каплан
„Когато свиреха, ангели прелитаха между сърцата им“
„Норвежка гора. Всичко за цепенето, подреждането и сушенето на дървата – и за душата на огъня“, Ларш Мютинг
В „Сега“: Как да си осигурим най-доброто отопление за зимата
В подкаста: „Норвежка гора“ от Ларш Мютинг
Статиите миналата седмица бяха за две книги, които са много различни една от друга и си приличат по това, че ми харесват.
„Първа кръв“ на Амели Нотомб:
Амели Нотомб се сбогува с баща си и с детството
„Какво си пожелаваш“ от Катрин Сентър:
Трактат по оптимизъм, маскиран като любовен роман
Десет минутки след като се събудих, куриерът ми донесе новите книжки.
Те са голям формат!
И в чудни цветове!
Така че и аз ще участвам в приспиването на човечетата и даже в някой сън заедно с приказката.
И после като кажат, защо се занимаваш с книги за деца.
„За книгите“ е като тост, наздравица за това, което обичам и приветствам.
Освен това е моят подкаст, рубрика от предаването „Флашмоб“ по радио Стара Загора.
След прекъсване от септември до сега, подкастът тръгва отново и ще качат всичките десетки пропуснати разговори за книги, наред с актуалните.
Днес качиха цели седем!
„Завинаги твой, Винсент“ от Винсент ван Гог
„Хагабула“ от Тодор П. Тодоров
„Дом за нежелани момичета“ от Джоана Гудман
„Норвежка гора“ от Ларш Мютинг
„Крадец на самота“ от Раймондо Варсано
Тази седмица написах статия за детска книга, защото в четвъртък беше Първи юни. Също така, защото НЕднорогът е чудно хубав и всеки трябва да прочете за него. Сега излезе втората част, „Малкият НЕднорог и СкукаСъската„, ура 🙂
Както се обича НЕднорог
Втората книга тази седмица също ми е любима и също е топла-топла от печатницата: „Обикновени чудеса“ на Иванка Могилска.
Пътуването озарява света на Иванка Могилска и нейните герои
Варненско лято
ПАРАЛЕЛНА ПРОГРАМА | ПРОГРАМА „ИНТЕРМЕЦО“
ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
Концерт
в Археологически музей Варна
от 21,15 ч.
Вокал: Марина Господинова
Поезия: Мария Донева
Пиано: Антони Дончев
Тромпет: Венцислав Благоев
Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?
Проектът „Джазът пее на български“ поднася едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо“, „Водите на март“, „Трябва да вярваш в пролетта“ добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в обща сплав.
„Джазът пее на български“ съществува от 13 години, през които се утвърди със
своята оригинална концепция и виртуозни изпълнения на живо и на запис.
Идеята на проекта е на публиката да се представят джаз стандарти, но с оригинални
текстове на български език.
Времетраене: 75 мин.
Билети: 25 лв.
Програма „Интермецо“ се осъществява съвместно от международния музикален фестивал и международния театрален фестивал „Варненско лято“.
Събитието се осъществява с подкрепата на Програма „Достъп“ на Фондация „Арт Офис“, финансирана от Национален фонд „Култура“.
***
JAZZ AND POETRY
Concert
Vocal: Marina Gospodinova
Poetry: Maria Doneva
Piano: Antoni Donchev
Trumpet: Ventsislav Blagoev
The project “Jazz and Poetry” presents some of the most beautiful jazz melodies with original texts in Bulgarian. Classics such as “Desafinado”, “Waters of March”, “You must believe in spring” acquire a new and even richer meaning due to the poetic presence of Maria Doneva, who writes the lyrics especially for them. The vocal parts of Marina Gospodinova and the impeccable instrumental performances of Antoni Donchev – piano and Ventsislav Blagoev – trumpet, turn words and music into one inseparable alloy.
“Jazz and Poetry” has existed for 13 years, during which it established its original concept and virtuoso live and recorded performances.
The idea of the project is to present jazz standards to the audience, but with originals lyrics in Bulgarian.
Duration: 75 min
Intermezzo Programme is carried out in cooperation with Varna Summer International Music Festival.
Не искам да говоря нищо.
Това са статиите в „Сега“
За „Стълба към небето“
Смъртоносната амбиция на бездарника
Тройна доза ужас и зловеща красота в „Домът на Холоу“
Мария Донева 