И по-точно, книги в мой превод, които излязоха през 2025.
Има още, които ще бъдат отпечатани в бъдеще.
Много са ми хубави и всичките ги обичам.
Общо 16 заглавия,
от тях 15 от английски и 1 от италиански;
2 в проза и 14 в стихове,
за 5 различни издателства,
всички – за деца.
Лебеди мои!

Те са винаги засмяни.
Те са 3 в 1 Гергани.

Действат, мислят независимо
и работят герганисимо,
в смисъл, както те си могат:
бързо, качествено, много.

Триизмерни, то е ясно.
С всичко справят се прекрасно.
Тук на място и в чужбина,
дзак! – във детската градина,
в НДК на панаира,
нямат мира, нямат спира.

Със кашони за банани
трите пламенни Гергани
със една ръка жонглират,
с другата пък дирижират.
Нови сцени те намират,
промотират, аплодират,
автори пропагандират,
номинират, консервират,
менажират, моделират,
вдъхновяват и сервират
на пазара изненади.

Те са хубави и млади.

Гери Панч., икона модна,
е звезда международна.

Вундеркинд е Гери Д.
Тя е гордост на градъ,
символ на Добрата Стара
поетична Ески Зара.

Гери Първа в Пловдив бди.
Тя е тука от преди,
тя е като Пловдив вечна,
енергична и сърдечна.

Делникът им – динамичен,
подвигът им – герганичен!
Те се борят героически,
побеждават герганически!

Първи финал, с щемпел от ОТК:
Три Гергани – бойна ядка.
Всяка е добра и сладка.
Мека сила и юначество!
ГГГ е знак за качество!

Втори финал, православен:
Между книгите е тронът им.
Свети Георги е патронът им.
Виж, Герганите се смеят
и във тях се влюбва змеят.

Финален финал, пее се по мелодията на „Сладкопойна чучулига“:
Хей, Гергани работливи,
погледнете ваште ниви:
книги пърхат със листа
и ви славят по света!

Дворче, тераса и къща, 
вътре в която ръми. 
Ето в какво се превръщаме, 
щом остареем сами. 

Нали знаете, че сега е седмицата на четенето, с апогей в петък, 21 ноември?

Аз вече я открих тази седмица, имах среща с група „Таралежи“ в ДГ „Ян Бибиян“.

Кжйто ме е канил напоследък на среща извън Стара Загора, знае, че отказвам. И изведнъж – Варна!
Три дни във Варна!
Засега имам планирани 7 срещи в детски градини, училища и един университет; плюс срещата, на която каня всички:
В Морското казино в сряда, 19 ноември, 18,30 часа, среща с две от най-любимите ми звезди на литературния небосклон: Росица Цветанова и Диляна Денева.

После,

на 21 ноември ще бъда в училището в село Самуилово, Сливенско.

На 22 ноември от 10,30 – в Ръкоделницата в Капана в Пловдив, ще четем „Суперчервей“ и ще правим водни кончета и охлюви.

Ако ми се появят снимки, ще кача тук, че горкото блогче се позанемари.

До скоро, мили ми.

Мое мекичко дворче без следа от цимент, 
моя къщо, преживяща стар забравен момент, 
от немарата смачкана, със откъсната плоча, 
с черни процепи в пода, чакащи да прескоча, 
бяло канче на розички с емайлиран инат,
вестник трийсетгодишен, вперил поглед назад,
и дървета във лишеи, кладенец с гърло тъмно, 
керемиди, пързулнати главоломно и стръмно, 
раздробени кирпичи и таванче, което
гологлаво посреща и дъжда, и небето,
огледало от детството, помътняло от прах,
днес дойдох да ви видя и едва ви познах.

Нали съм ви казвала, че на стари години си сбъднах една от най-любимите мечти: пак съм студентка и уча, за да стана един ден библиотекарка. Пиша домашни (да де, курсови работи), радвам се и се старая.
За курса по „Писмени паметници“ при доц. д-р Илко Пенелов си избрах да пиша за ръкописа на „Малкият принц“. Стигнах до толкова интересни и красиви документи и истории, че сърце не ми дава да не ги споделя.
Дългичко е, но на мен душата ми остана тук, като приказка е.

Защо точно „Малкият принц“?

Още докато обмислях подхода си към настоящата курсова работа, реших да се насоча към заглавие, което ми е по сърце. Така щях да се подготвя за изпита и същевременно да задълбоча знанията и разбирането си за книга, която обичам. Забелязала съм, че ние често смесваме понятията „обичам“ и „познавам“. Лекомислено решаваме, че щом обичаме някого или нещо, значи априори знаем най-важното. Все едно ни липсва доверие в него или в себе си и се страхуваме, че ако надникнем под повърхността, ще открием тайни, които може да не ни харесат. А по-вероятно просто сме лениви. Курсовата работа ми даде мотивация да отделя време и да положа труд, за да науча повече за „Малкият принц“ и за процеса на създаването му, както и за съдбата на черновата. Самата мисъл, че мога да видя почерка на един от най-любимите си писатели, да проследя пътя ни мисълта му, да видя как идеята се е въплътила в думи и образи, е изключително вълнуваща за мен. Помага ми да си го представя жив, замислен, разколебан, вдъхновен – все едно никога не е изчезвал от света.
Антоан дьо Сент-Екзюпери е истинска легенда с живота, с творчеството и дори с трагичната си смърт – безследно изчезнал по време на нощен полет при изпълнение на разузнавателна мисия през Втората световна война. Самият писател се превръща в неизчерпаем обект на интерес и във вдъхновение за редица автори на научна и художествена литература, романизирани биографии и откровени спекулации. Има документални, игрални и анимационни филми, театрални, балетни и оперни спектакли, инсталации, 3D-мапинги, свързани със самия него и с най-популярния му герой, Малкия принц. Дори преди въвеждането на еврото във Франция ликът на Екзюпери, самолетът му и Малкият принц бяха изобразени върху банкнотата от 50 франка. Отсечени са и златни и сребърни монети с изображение на Малкия принц. Във Франция в обращение са и пощенски марки с лика на писателя, монета с лисицата има и в Беларус.
Принцът, розата, змията, глътнала слон и лисицата са разпознаваеми по цял свят и се появяват върху дрехи, предмети на бита, чанти, значки и какво ли още не, в безкрайни вариации и разновидности. Най-популярни си остават оригиналните изображения, нарисувани от Екзюпери; но след изтичането на авторските права 70 години след смъртта му, книжният пазар бе залят от преработки, интерпретации, илюстрации от други художници. В България правата за издаването на всички заглавия на Сент-Екз, както са го наричали приятелите му, се държаха от издателство „Лъчезар Минчев“. Буквално на 1 август, в деня след изтичането на законовия срок, в българските, а вероятно и във всички световни книжарници, се появиха множество разнообразни издания на книгата – от джобен формат до тежки поп-ъп томове с твърди корици и картонени листове.
Книгата в различните си издания и превъплъщения е продадена в над 150 000 000 екземпляра. Вероятно в повече екземпляри са печатани и продавани само свещените книги на великите световни религии.
Според всички авторитетни проучвания и литературни класации, правени през последния половин век, „Малкият принц“ е сред най-любимите заглавия, в топ 10, дори в топ 5. Избухват войни, сключват се примирия, раните от войната заздравяват, доколкото това е възможно. Хората се влюбват и се разделят с любовта. Пияниците не спират да пият от срам, че пият. Владетелите дават заповеди, но само някои от тях са изпълними. Фенерджиите се будят призори, за да загасят фенерите, които са запалили привечер. Баобабите разкъсват планети и слънцето залязва ден след ден, а „Малкият принц“ описва всичко това и ни помага да го преглътнем.
При все това тъничката „детска“ книжка на Екзюпери отказва да се превърне в ширпотреба. Всеки читател я приема лично; преосмисля я при всеки следващ прочит, долавя нови нюанси в смисъла с всяко следващо разгръщане.

Къде се съхранява ръкописът?

Краткият отговор е: ТУК!
https://www.themorgan.org/collection/little-prince/1

Ръкописът не само е запазен. Той е дигитализиран и е достъпен. Това са 174 страници, всяка от тях сканирана внимателно и подробно описана в метаданните. Всяка отделна страница, както и ръкописът в целостта си, могат да бъдат изтеглени безплатно като дигитално копие във формат pdf. На сайта под всяка страница има превод от френски на английски език на ръкописния текст, който е доста нечетлив, с бледо мастило върху жълта хартия, нашарена с петна. Преведени са също и зачеркнатите думи и пасажи.
В метаданните са описани дори дефектите по хартията, както и рисунките, например „Малкият принц седи върху разрушена стена и разговаря със змията“.
Там, където има отделни страници, които не са били физически свързани с общия корпус на ръкописа, е дадена информация кога и как са придобити.
Цялото това съкровище се намира в The Morgan Library and Museum.
Библиотеката и музеят „Морган“ в началото са били лична библиотека на финансиста Пиърпонт Морган, един от най-видните колекционери и меценати в САЩ. Днес това е институция със световна значимост: музей, независима изследователска библиотека, музикален архив, архитектурна и историческа забележителност. Сто години след основаването си, музеят „Морган“ има своето уникално място в културния живот на Ню Йорк и се смята за една от най-големите му съкровищници.

В колекцията на „Морган“ можем да открием стотици материали, снимки, писмени паметници, статии, илюстрации, видеа и т.н., отнасящи се за Антоан дьо Сент-Екзюпери, живота и творчеството му. Проучвания, сравнителни анализи, лекции. Разработки, които го поставят в контекста на световната литература за деца и за възрастни. Очевидно е, че ръкописът се съхранява добре, но нещата не спират до там. Този писмен паметник продължава да живее пълноценно, по него се работи, изучават го, но също така го използват, за да образоват децата и възрастните хора (като мен), и така не само пазят паметта за писателя, но и вдъхновяват, защитават идеите му, помагат неговите красиви и хуманни послания да продължат да влияят на света.

Каква е историята на този ръкопис?

Тя е разказана изключително подробно на сайта на „Морган“, така че ще се позова на данните, публикувани там, разбира се в мой превод и със съкращения и вметки. Кураторите на музея са описали всичко хем точно, хем с интересен и достъпен език, така че будят желание у хората да продължат да четат, гледат, слушат и учат.

„Френският писател и летец Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900 – 1944) пристига в Ню Йорк през 1940, няколко месеца след като Германия окупира Франция. През 1942, в разгара на Втората световна война, той създава приказка за един пътешественик между звездите, който търси приятелство и разбиране. Свитъкът с оцелелите работни варианти на текста и предварителните скици на „Малкият принц“ са в колекцията на „Морган“. Те разкриват как Сент-Екзюпери е спирал и започвал пак, какви решения е взимал и от които тях се е отказал, за да създаде една от най-любимите книги на целия свят.

Ръкописът

Ръкописът, притежаван от „Морган“, е изключително физическо свидетелство за творческия път на автора. Сент-Екзюпери често е пишел късно нощем, с цигара в устата и чаша кафе или чай в ръка. Търсел е мнението на онези, на които имал доверие, и често се случвало да им звънне в два през нощта, за да им прочете на глас няколко страници. Черновите на „Малкият принц“ са написани върху тънка хартия, произведена в западен Масачузетс, с воден знак, на който се чете: „Fidelity Onion Skin. Made in U.S.A“.

Сент-Екзюпери е преработвал многократно всяка глава, като е променял диалога, думите и тона им. Също така изтривал цели пасажи и епизоди, оставяйки само най-важното.“

Често се цитира една негова мисъл: „Съвършенството е постигнато не когато няма какво да се добави, а когато няма какво да се отнеме.“

„Когато приключел с някоя глава, Екзюпери използвал диктофон и се записвал как чете на глас, за да чуе как звучи текстът, преди да го изпрати за преписване на машина.
Тези ръкописни страници, които са собственост на „Морган“, не са пълен и цялостен ръкопис. Авторът се отказва от някои пасажи, по които е работил, и някои от предварителните му рисунки са стигнали до други колекции. Той прави и следващи редакции, преди да изпрати книгата си на издателя, които са по-късни и не са представени в колекцията на „Морган“.
Пагинацията на ръкописа, който е в „Морган“, започва от 2; вероятно е имало заглавна страница, която не е запазена.

Рисунките

Рисунките от тази колекция са предимно с мастило и акварел, и само няколко – с молив. Те драматично се различават от публикуваните по-късно илюстрации. Някои са отпаднали, други са били коренно преработени, само няколко от тях са публикувани с минимални корекции.

История на първото издание

Предварителният договор за публикуване на „Малкият принц“ е оформен през ноември 1942, и след няколко доуточнявания е бил окончателно подписан през януари 1943. Издателите Рейнал и Хичкок дали на автора в аванс 3000 долара за две книги, първата от които била „Малкият принц“, а втората така и не била написана.
„Малкият принц“ е публикувана в Ню Йорк на английски и на френски език през април 1943 година. Същото издателство е публикувало и други заглавия на Сент-Екзюпери по-рано, но за пръв път прави и издание на френски, тъй като войната създава изключителни трудности за европейското книгоиздаване.
Първото издание е в два почти идентични тома, и двата на цена по 2 долара. Англоезичният том е малко по-малък, при все че съдържа почти 3000 думи повече от френския оригинал. Авторът държи да контролира оформлението на книгите, размера на шрифта, полетата и т.н.
Почти веднага след издаването на книгата Сент-Екзюпери научава, че го мобилизират в предишната му военна част. Той се сбогува с приятелите си и заминава за Северна Африка, като взима със себе си едно-единствено копие на френски от новата си книга. На 31 юли 1944 отлита от Корсика към южна Франция на разузнавателна мисия. Точно както Малкия принц, който изчезва над Сахара, без да остави следа, Сент-Екзюпери никога не се завръща.“
През 1998 година край бреговете на Марсилия са открити останки от военен самолет и по номерата на двигателя и корпуса се доказва със сигурност, че това е неговият самолет. Горе-долу по същото време един рибар намира сребърна гривна с името на Сент-Екзюпери, на съпругата му Консуело, и фирмата и адреса на издателите му в Ню Йорк.
„Френското издателство Галимар, което се намира в окупирания от немците Париж, успява да издаде книгата едва през 1946. Сент-Екзюпери не доживява да види книгата си, публикувана на родна земя.“
От тогава насам книгата е претърпяла не стотици, а хиляди издания. Справката в сайта Goodreads показва над 5500 различни издания, в превод на над 300 езика.

Как ръкописът стига до колекцията на „Морган“?

„Сент-Екзюпери създава по-голямата част от книгата в къщата, която е наел заедно със съпругата си Консуело. Но той прекарва дълги часове и в апартамента на своята приятелка и любовница Силвия Хамилтън (по-късно приела фамилията Райнхард). Нейният черен пудел му служи за модел, когато рисува овцата.
Броени дни преди да напусне Ню Йорк, за да се върне във войската, Сент-Екзюпери се появява на вратата на Хамилтън, облечен в пълна военна униформа. Тя си спомня думите му: „Бих искал да ти подаря нещо прекрасно, но имам само това.“ Той оставя омачкан хартиен плик на масичката в нейното антре, а в плика са ръкописът и рисунките на „Малкият принц“. В течение на годините Силвия подарява някои от рисунките на приятели и близки. През 1968 тя продава огромната останала част от ръкописа на „Морган“.

Какви допълнителни материали и услуги, свързани с „Малкия принц“, можем да намерим в The Morgan Library and Museum?

Ръкописът в цялост и отделни рисунки неведнъж са били предоставяни за изложби, както онлайн, така и във физически галерии в много страни по света. Информация за някои от тях е постоянно налична на сайта. Описанията на експонатите и концепцията на изложбите са представени в характерния приятелски, приветлив стил. Като пример бих посочила изложбата от 2023 година „The Little Prince: Taking Flight“: https://www.themorgan.org/exhibitions/little-prince-taking-flight)

На сайта са достъпни много рисунки, описани подробно. Метаданните са представени в различни формати.
В списъка с резултати всяка рисунка е показана с малка икона, заглавие, сигнатура и пояснение в кой отдел се намира. Когато кликнем върху заглавието, например „ Le petit prince sur la planète envahie par un baobab Drawing“, тя се отваря в пълен размер и може да бъде увеличена и още.
Следва подробно описание, което ще цитирам:
„Record ID: 318271
Accession number: MA 2592.17
Author:  Saint-Exupéry, Antoine de, 1900-1944. (името, както е в контролирания списък)
Created: New York, 1942
Credit: Purchased on the Elisabeth Ball Fund, 1968.
Description: 1 drawing
Notes: A preparatory watercolor drawing by Saint-Exupéry for Le petit prince related an illustration for part V, which shows the little prince on a planet overtaken by three baobab trees, and is printed with the caption „Les baobabs“ ([Paris]: Gallimard, c1946 [1967 impression]) p. 25.
This drawing is p. 157 of the autograph manuscript of Le petit prince (MA 2592). See related record for more information.
Title from Lacroix, no. 447.
Summary: Drawing shows a the little prince standing atop a planet being overtaken by a single baobab tree.
Medium: Watercolor and ink on onionskin paper
Dimensions: 11 x 8 7/16 inches (279 x 215 mm)
Provenance: Mrs. Silvia Reinhardt; purchased on the Elisabeth Ball Fund, 1968.
Catalog Link: See more information »
Classification: Drawing
Department: Literary and Historical Manuscripts“
Всичко това е достъпно и във версия, подходяща за принтиране.

Метаданни могат да се видят и в MARC формат (но няма да ги цитирам.)
Има препратка и към пълната колекция с черновите на книгата.

Едно от най-вълнуващите ми лични открития обаче беше едно видео. Всъщност то бе първото, което изгледах и което затвърди намерението ми да пиша точно за ръкописа на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това е лекция на Кристин Нелсън, куратор на литературни и исторически ръкописи, която разглежда черновите на писателя и прави сравнителен анализ между първоначалните рисунки и финалния вариант, отпечатан в книгата. Наблюденията й са изключително проницателни и мъдри. Например тя проследява в скиците как е изобразен пилотът, а след това ни обръща внимание, че в самата книга той не присъства визуално; т.е. цялата история е разказана през неговия поглед, а той самият не вижда себе си. Този и още много други интересни факти Кристин Нелсън ни посочва, но не спира само до там, а прави ценни житейски изводи, приложими не само по време на карантината заради ковид-пандемията, а и в нормалното ежедневие на всеки. Видеото може да се гледа тук:
https://www.youtube.com/watch?v=m7DfIZ9v8mg

Впрочем, каналът на „Морган“ в youtube съдържа стотици изключително интересни, забавни и образователни видеа, които възнамерявам да изгледам малко по малко.

В обобщение можем да кажем, че ръкописът, и по-точно казано черновите на „Малкият принц“, са безценно съкровище със световна значимост, наследство на всеки, който някога е обичал, тъгувал и мечтал да полети.

Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен е на 103 години.
Когато станала на 33, това е било през 1955, тя си казала: „Не съм малка вече, няма за кога да чакам, я да си създам един детски отдел.“ Така и станало: направила си детска стая с детски книги, с играчки и рисунки, с библиотекари, които обичат децата и им харесва да разговарят с тях, да им препоръчват четива и да празнуват заедно всеки ден, всяко дете и всяка буква.

Интересно обаче, че и стогодишната библиотека, и седемдесетгодишният й детски отдел са си все така млади и хубави както първия ден. Станали са по-умни от толкова четене, станали са и по-богати на книги, идеи и приятели. Защо не остаряват? Сигурно защото библиотеките са винаги завинаги връстници на читателите си.

Специално за рождения ден на Детския отдел имаше голямо тържество. Дискусии, театър, срещи с деца, изложба, всичко! И аз бях там, но не можах да направя снимки, защото ръцете ми бяха заети с прегръдки. Затова сега събрах по некое снимче от БТА, от библиотеката и от телефона си, в произволен ред. Да си имам.

Премиерата в Благоевград още ми поддържа хемоглобина висок. Като се сетя, и се усмихвам (по доста пъти на ден).
Днес на страницата на Камерна опера Благоевград публикуваха албум със снимки и аз го споделям тук, за да си го гледам.
Както казва доктор Толев, „По улиците свети слънчице, а зимата се бави. Събирам радостта по зрънчице – тъй зимнина се прави.“