„Жени на ръба на нервна криза“ не е само филм. Аз съм на този ръб от доста време, но вече не ме свърта и го преминавам постоянно. Не смогвам с ангажиментите си, в ужас съм от предстоящите събития, особено тези през май, и говоря само за работните ангажименти; при това постоянно ме заливат нови неща и аз не успявам да ги откажа всичките, така че просто отделям известно време И за да си порева малко по няколко пъти на ден.
В тази емоционална обстановка тече моят маратон за четене на приказки. Успях да се разболея, така че ден след ден си се влошавам на живо, дай боже скоро да проследим и как ще се подобря. Бях три дни в Силистра и там наистина имах 7 срещи за три дни (1+5+1), да добавим специално минаването на Ришкия проход в двете посоки. Имахме и среща с ученичета в училище „Георги Райчев“ заедно с Ваня Могилска. В края на седмицата се наложи трескаво и светкавично да сглобявам нещо, свързано с Джазът пее на български, но още не ми се говори за това.
Аз съм едно жалко хремаво мрънкало. И не му се вижда краят.
Ето ги статиите в „Сега“.

Първата е за един криминален роман за отвличания, предателства и ужас. „Жена в неизвестност“ на Мери Кубика.

„Жена в неизвестност“ ще ви накара да си отваряте очите на четири

Втората статия е за една книга на издателство „Ракета“, „Извън контрол“ от д-р Шефали Тсабари. Аз изпитвам смесени чувства към гнева си. От една страна ме измъчва и ме кара да се срамувам от себе си, от друга страна предполагам, че само неговото електричество ме крепи изправена. Засега. Открих си доста полезни неща в тази книга, интересно разбиране за различни проблеми, с които се сблъсквам.

„Извън контрол“ за деца, родители и техните родители

Станаха 13 години, откакто имам този блог.
С времето в него преобладава ту едно, ту друго.
Общото… съм аз? И вие, и ние.

Посочете ми нещо уморено, каквото и да е. Аз съм по-уморена от него. Бих ви казала защо, но съм прекалено уморена и не ми се говори за това.
Но пък в понеделник притичах до София и присъствах на едно събитие в хотел Балкан. От сега нататък всеки четвърти понеделник на март ще бъде празник – Ден на европейския писател. По този повод имаше конференция и ме поканиха, и аз отидох.
Вчера се видях със скъп приятел, когото не бях виждала отдавна. Днес ще гласуваме заедно с Иво, чакам го да дойде.
И между понеделник и неделя четох и писах.
Ето ги статиите в „Сега“, пресни-пресни.
Първата е за автобиографията на Джон Клийз „Както и да е“. Докато я четях, изгледах „Риба, наречена Уанда“, „Монти Пайтън и Светия граал“ и няколко епизода от „Фолти Тауърс“. Хубавото си е хубаво.

Не се препоръчва четене на публични места

Втората статия за седмицата е за „Писма до всички и до всеки“ от Тон Телехен. Вероятно ще си купя няколко, за да имам за подаряване. Така беше и със „Същността на слона“ миналата година.

Получете необикновени писма в Деня на детската книга

От 1 до 23 април включително ще чета по една книга всеки ден.
Първата е „Чарли си има книга любима“ от Джулия Доналдсън.