В топли цветове 🙂

Видях как се правят мъниста от листчета хартия още преди години в блога на Ралица. После се запознахме на живо и се оказа, че аз я познавам задочно точно от нейните хартиени бижута. Ех, че хубаво!
Направих си герданче, но никога не съм го носила.

И ето че днес видях една снимка на страхотно бижу, направено от такива мъниста. Разбира се, изработено с непостижима за мен прецизност.

Все пак реших да опитам как се прави и дали и на мен ще ми се получи, просто ей така, да се науча да правя нещо ново. Реших да направя гривна, защото е по-вероятно да я нося, и защото ще стане по-бързо. Използвах ластична корда, за да не измислям закопчалка. След само една неуспешна проба установих, че за една гривна за нормална женска ръка трябва метър и половина корда. Имах си и хартиените мъниста, и дребни стъклени.

Хартиените мъниста съм направила от страничка от списание с морски пейзаж. Понеже нямам тази дарба да съчетавам безупречно и красиво цветовете, стигнах до извода, че в един пейзаж не е възможно цветовете да не са хармонично съчетани – природата има доказано добър вкус и не би ни подвела, това просто не й е в природата.
Мисля, че ще е хубаво също, ако гривната е черно-бяла, с букви, за страстни читателки.
Такава гривна се прави лесно, макар и не чак толкова бързо, без пари, и може да се персонализира за този, за когото е предназначена. Трайна е, особено ако й се удари един лак отгоре (може и за нокти). И никой друг няма да си има такава. Освен това със сигурност човек се усъвършенства с практиката и всяка следваща ще е все по-изпипана и красива.
Ето какво се получи при мен:

Отвори очи и пак ги затвори. Сънищата му още продължаваха, но вече бяха разпокъсани. Парчетата сън му заприличаха на детски дрешки, простряни да съхнат, и силен вятър ги подмяташе, усукваше ги около въжето, мънички сини ританки ритаха с крачоли и елечетата…

Мечо отвори очи и пак се събуди.
Помисли си, че ако седне в леглото, ще му се завие свят. Беше гладен. Премести се до самия край на леглото, после още малко и тупна по дупе на пода, като повлече всички завивки със себе си. Дори не се чу туп! Даже беше удобно, и малко по-хладно. Свежест.
Мечо се търкулна по корем и се надигна – предна лява, предна дясна, ляво коляно, вирваме дупе, десен крак, оп! Стана и седна на леглото.
Поколеба се дали да не си легне пак за малко, защото беше задъхан, но реши на не отстъпва завоюваното до тук и стана.
Краката му малко се огъваха. Завъртя крана на чешмата в кухнята и водата потече кална. Природата идва в моя дом по тръбите, за да ми каже здравей – помисли си той. Остави водата да тече и се запъти към банята.
Пусна ламата и огледалото проблясна остро право в очите му.
Мечо примижа и така, със стиснати клепачи, се приближи към огледалото. После предпазливо ги отвори и погледна право напред.
Мечо! Същичкият!
– Здравей, Мечо! – каза Мечо на себе си. – Добро утро! Добре ли си поспа?