Survival kit

Трябва да има красиви, успокояващи, истински неща, в които да се вкопчим, когато реката от помия нахлуе в дома ни и заплашва да ни отнесе. Ето моите, моите, моите, събрани панически, моите, моите.

Първа пролет

Трийсет и девета пролет
скоро ще посрещам.
Ще ми се да я помоля
да не е гореща.
Да не е студена също.
Да не е проливна.
Да се прибере във къщи
кротко и приспивно.
Да е мека. Да е трайна.
Бавна и красива.
И да продължи безкрайно,
без да си отива.

 

Поносима зима

 

Хайде някой да ме вземе
и да ме поглези!
Час поне безгрижно време.
Просто да излезем.

Въздух, сняг, небе и вятър.
Да ми върже шала.
Да походим по земята.
Ябълка узряла

да ми купи. Да я лъсне
малко със ръкава.
Тя ще бъде много вкусна.
Като мен такава.

Весела. Доволна. Сладка.
Цяла зачервена.
Глезене! Поне за кратко!
Хубаво студено.

Хубав януари. Леден.
Поносима зима.
Да се смеем. Да се гледаме.
Да сме си любими.

 

„Пепеляшка“ в Кукления театър в Стара Загора

Да знаете какво хубаво куклено театърче гледах в неделя!
„Пепеляшка“! По Шарл Перо, драматизация и режисура: Елза Лалева
Сценография: Свила Величкова
Музика: Константин Цеков
Участват: Ваня Камянска, Гергана Василева, Биляна Райновска, Елица Стоянова, Делян Кьосев, Калоян Георгиев, Янчо Иванов.
SONY DSC
Това е един от онези приказни спектакли, които са толкова свежи, леки и красиви, че децата и родителите им ги гледат с еднакво удоволствие.
Аз отидох да гледам „Пепеляшка“, защото съм фен на старозагорския куклен театър и на неговите актьори, а също и защото бях виждала снимки от спектакъла – сини и оранжеви, чудесни.
Сценографията и костюмите са толкова стилни и забавни, че си мечтая да си имам шапка като на дървото, и разбира се, целия костюм на Феята.
Слушайте, толкова сладко е направено, че за пръв път ми се случва да гледам „Пепеляшка“ и да си помечтая не да съм Пепеляшка, а Феята.
Очарователно. Сладко. Хубаво.
Куклите са чудни! Добрите – красиви, лошите – грозни. Принцът  ми се видя малко бледичък. Накрая, за поклона, когато артистите излязоха, аз се зазяпах към кулисите, честно, очаквах, че куклите ще дотичат също да се поклонят.
Свила Величкова има номинация за Икар за Индивидуално постижение в кукленото изкуство за този спектакъл и за сценографията на „Любовта към трите портокала” по Карло Гоци, Куклен театър – Сливен (иххх, как ми се догледаха тези портокалииииии!)
SONY DSC
Не ми стана ясно какво се случи с обувките на Принца. Феята му взе двете обувки, даде едната на Пепеляшка, тя я скри в някаква пепел… и какво стана с тях накрая? Това ми създаде една лека тревожност, все пак искам да знам.
Когато пиесата свърши, се почувствах, все едно съм се събудила от хубав сън.
И после цял ден ми беше усмихнато и светличко.
И ми се правеше мишка, като тази оранжевата. И котки.
Това е една вдъхновяваща „Пепеляшка“.
Вземете да я гледате!
🙂
SONY DSC

Снимките са от сайта на театъра и са направени от Рад Димитров.

Тогава тя попитала

Тогава тя попитала:
– Хладни ходилца, какво лошо направихте, че той ни изостави?
– Не знаем – отговорили ходилата й. – Той беше добър с нас и ни даваше да се допираме в бедрото му, докато чете книга, за да се топлим.
– Тогава защо не идва вече, щом е толкова добър?
– Не знаем – отговорили ходилата й. – Ние се затопляхме и започвахме да трепкаме, да се подпъхваме под крака му, да го заобикаляме, да го гъделичкаме, да го побутваме, да надничаме в книгата му, и накрая той захвърляше книгата и идваше да ни целува,  всичко ставаше смях и допир и хубава топлина.
– Тогава защо вече не се смее, защо не ви гледа, защо не ви обича?
– Не знаем – отговорили ходилата й. – Ти си казала нещо погрешно. Ти си развалила всичко. Ти си го прогонила. Ние сме само две хладни, мълчаливи ходила, и вече не си прави труда да ни лакираш ноктите, защото няма смисъл.

Снощи във Велико Търново

Снощи беше много мило и уютно в библиотеката. Добре, че отидох.
Гледам как е отразено събитието в „Янтра днес“. Всичко е взето от нета, журналистката е добавила от себе си само една дума. Обичаната.
Обичаната поетеса е щастлива, засмяна от обица до обица, благодари от сърце и много иска пак да отиде във Велико Търново!!!
Eто и няколко гледчици от там.

🙂

Референдум-дум-дум…

…ще си купя шоколад. Хей, я!

Очевидно е, но нека все пак декларирам публично и в писмен вид:

Не мога да дам смислен отговор на въпроса за развитието на ядрената енергетика, защото не съм компетентна в областите атомна физика, енергетика, икономика и политика.

Съща тъй кристално ясно е, че държавата грозно ми се подиграва, като ми предлага  да отговоря на въпрос за неща, от които не разбирам, и ме принуждава да платя няколко милиона за това.

Все едно да проснат някой човечец на операционната маса, да го отворят и после да организират референдум какво да му се реже и как да бъде зашит. Нищо добро не би го очаквало.

Ако някой държи на мнението ми, то е такова: вместо да си играем на референдум без смисъл, тези пари да отидат за отопление, храна, лекарства, книжки и играчки в домовете за деца без родители. Милиони левове са, ще се усетят. Превърнете тези левове в супа и бонбони за децата.

Аз ще си купя един шоколад, за да си полекувам с него крайно лошото настроение. Горчив.

Ще си платя и референдума. Макар че няма да го ползвам.

Момче и жабка

И какво си мислите, че станало тогава?

mama

После сме се родили кака и аз, после Нико, Андони и Иво.
И така приказката си продължила.

🙂

Неназовимото

Може да са кончета, жирафчета или динозавърчета. Може да са, но не са.
Природата не познава този вид. Аз го измислих.
А и наистина ли е нужно да се напрагяме да назовем неназовимото на всяка цена?

Любовта е четвъртък

Любовта е нещо като четвъртък.
В Езикова гимназия – Пловдив едно момиче ме попита: „Вярвате ли в любовта?”
Аз отговорих – все едно да питате вярвам ли в четвъртъка.
И като го обмислих… Ами то е съвсем правилно!
Сигурни сме, че има четвъртък.
Съществува.
Понякога.
По принцип го има, а конкретно го има само от време на време, но къде стои, докато го няма – никой не знае.
И колкото и да искаш да е четвъртък, в сряда не може. И не става с напъване.
И не може да е четвъртък непрекъснато.
Ако днес не е, само след няколко дни ще стане.
Ще дойде и ще отмине – със сънищата, разсъмването, апетита на закуска, работата – защото е работен ден, дългия следобед, умората, почивката, съня и края.
Всичко си дойде на мястото. Любовта е четвъртък.

ПП На същата среща ме попитаха и „Кога разбрахте, че имате талант?“, „“Казвате, че пишете за нещата, които виждате, а пишете оптимистично. Как така?“, а също и „“Отвътре ли ви идва, или спазвате някакви правила?“
Почувствах болезнено, че съм губила време да рецитирам, вместо да разговарям с тези деца.

„Перце от дим“ във Велико Търново на 14 януари

0081 Pokana Doneva

На 14 януари майка има Честит рожден ден, така че аз ще я поздравя сутринта, а после ще й се обаждам по телефона.
Обаче знам, че ще бъде хубаво. Срещата ще бъде в читалнята на библиотека „Петко Рачев Славейков“ от 17,00. Ще се запозная с нови хора.
Освен това откривам пътуващата Нова година.
Дано е добра като предишната, и повече. С усмихнати топли хора.
Все пак това е Велико Търново, там не съм чела стихотворения до сега. Само веднъж написах едно.

Кафе, тирамису и гледка.
Спокойствие във всяка клетка.
Сама, за да мълча на воля.
И слънце – да се поразголя.
Покупки, прелестно излишни.
Следи от времена предишни.
И аз, от кеф да се размажа.
И ти, за да ти го разкажа.

:)

Ще се видим там!

*