Мама
ми каза, че ще закъснея и ще изпусна автобуса.

– Няма да закъснея.
– Ще закъснееш. Вече си закъсняла. Рейсът няма да чака.
– Няма да закъснея, моля те.
– Няма ли да си вземеш шапката?
– Оффффф…

Тя винаги очаква нещо лошо или поне нещо неприятно непременно да се случи.
Когато очакваш неприятности, обикновено си прав.
Майка ми много обича да е права. Тя е зодия Козирог.
Аз обаче имам дълъг и богат опит в неизпускането на автобуси. Викам такси, и ако пешеходците, светофарите, трафикът и климатът са на моя страна, пристигам навреме на автогарата.
Понякога тръгвам пеша срещу течението и пресрещам маршрутката за Раднево. Друг път я причаквам някъде по трасето и махам с всички крайници, за да привлека вниманието на шофьора, той спира и ме взема на борда.
Превземам рейса на абордаж.
И отивам.

Има още →

Мария
Старата циганка, зимата,
с мръсното бяло палто,
зъзне на пътя,
пушеци тежки издиша,
и вместо фасове
хвърля студени кокичета.

ТТ
Безхарактерна и мека зима.
И няма сняг. И няма свястна рима
за пазвите на кишавата нощ.
И без да искаш се усещаш лош,
и спираш по средата сериалите,
и котката не дава да я галите,
и вече пусто е шишенцето с ракия…
Поне четеш куплети от Мария!

🙂

Леден ден, а слънцето не спира
да блести, и бавно наедрява.
Който е навън, да се прибира.
Аз съм удома, и тук оставам.

На дивана слънцето ми сочи
мястото за мен и още някой.
Портокал, голям и много сочен.
Книгата разтворена ме чака.

Бавен ден. Смълчана, кротка къща,
тиха като мисъл спотаена.
Място за покой и за прегръщане.
Топло сред огромното студено.

Но храната сготвена изстива.
Сам-сами играчките издишат.
Притъмнява къщата сънлива,
чиста, подредена, и излишна.