Свита на топло, а с ледени крайници,
искам да спя, но не идва сънят.
Гледай ги мечките – мъдри бозайници,
лягат и цели пет месеца спят.
Хъркат доволно, сънуват прилежно,
хич не им пука какво е навън.
Виж костенурките! Виж таралежите!
Хайде на бас, че се хилят на сън!
с много усмивки 🙂
1. Тази книга е детска, защо я четеш?
2. Кой ли пък чете поезия днес?
3. Кога ще се видим да ми подариш книгата си?
…
смайването ми не спира
„Предколедна суматоха в къщата на Дядо Коледа“
Толкова е хубава, че като я видях, се замаях и коленете ми омекнаха.
Наистина!
Коледна книжка, която прилича на къща от здрав картон.
Като й откопчаеш закопчалчето и лепката се отлепи (отлеп!)
вътре откриваш 24 прекрасни книжчици с коледни приготовления.
И тази книжка,
освен рисувателна, читателна и сметателна (или поне броителна, с числата от 1 до 24)
тя също е и целувателна!
Понеже във всяка мъничка книжка са нарисувани с върха на четката елени и джуджета с чорапи на точки и небе със звезди и всякакви сладки детайли,
и думите са малко, но толкова точни и хубави,
че сърцето ти се препълва с радост и трепет.
Едно сърце, голямо колкото юмрука ти, може да побере не повече от шепа радост.
И тя трябва бързо да се прелее някъде, за да не се носиш постоянно замаян и щастливо-объркан.
А радост се прелива най-добре с целувка по босо краче, или по топла ръка, или по котешки мустак.
Ето каква коледна целувателна книга имам аз!
Вижте какви сладки хора работят в Библиотека „Родина“ в Стара Загора!
Ето я поканата, която са измислили за представянето утре вечер.
От техния труд и въображение и мило внимание,
да направя един извод за себе си –
имам ли поводи да се изненадвам и да благодаря, значи съм щастлив човек.
*
Благодаря! 🙂
За какво са им звънци
на елените чудесни?
Горе няма хубавци –
катаджии да ги стреснат.
На небето няма сняг.
Трафикът е символичен.
Дядо К. е веселяк,
явно той джангър обича.
Или ангели се моткат
по небесните первази.
С тази чартърна разходка
дядо може да ги сгази.
Не е хубаво елени
да ти стъпват по крилата.
Вятър ечи! Балкан стене!
Jingle bells!
Нощ свята.
*
От тук.
… трябва гушнат да бъдеш.
Ами ние?! Ами нас?!
През пет минути токът чезне.
Мониторът като залезне,
умът ми става безполезен,
по-тромав от изкълчен глезен,
безделен, кисел и проклет.
Преди да има интернет
за мен загадка е дълбока
кому е бил потребен тока?
*
Нямам интер, нямам нет.
О, житейски дял проклет!
Няма нови коментари,
бъбрене с другари стари,
няма песнички за слушкане,
няма виртуално гушкане,
никаква кореспонденция…
Тъна в мрачна абстиненция.
*
Библиотека Родина
и
Радио Стара Загора
|
Лятна снимка Днес прането изпръхва Светлината узрява, ето босите лапи Добре дошли! |
 |
Мария Донева 