Здравейте!

Казвам се Мария Донева и ви каня на среща в „Хеликон“ – Бургас на 23 ноември в 18:00.

Имам нова книга и ще бъда щастлива, ако заедно отбележим появата й на бял свят.

Тя се казва „Магазин за обли камъчета” и е току-що отпечатана, топла-топла!

Ще можем да си сгреем замръзналите пръсти на нея, в това ничие време, когато есента се кани да свършва, а зимата се кани да започва.

В книгата има стихотворения за растения и животни, за камъчета, за портокали, за деца, за бабички и за останалите годишни времена.

Мисля, че ще бъде уютно и весело, в 6 вечерта вече ще е тъмно, а прозорците на книжарницата ще светят и минувачите отвън ще ни гледат и ще си кажат – за какво ли си говорят тези хора?

А ние ще си говорим за стихотворения, защото точно това обичаме.

Влезе тук, като заспивах.
Във ума ми се засели.
После стана по-игриво,
а мечтите му – по-смели.

Цялото – в една усмивка.
Цялото – във топли краски.
Гушна се. Доби обвивка,
мека, хубава за ласки.

Дръпна с нокът тайна струна
и събуди я случайно.
Смигна ми. И ме целуна.
И престана да е тайно.

Слънце киселичко, дребно
като ябълчица дива.
Изостанало последно,
зъзне и се свива.

Мокри облачни грамади
тежко го затискат.
И на мястото му сядат.
И с вода го плискат.

Слънце, ябълчице сладка,
пълна с витамини!
Потърпи. Ще е за кратко.
И това ще мине.

На 16 ноември от 18,00 ч.
в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“
в Стара Загора отново ще гостува
Терапевтичният театър
от Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“
с комедията на Дарио Фо
„Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта“
В ролите играят Атанас Витларов, Мария Янчева, Антон Радков,
Михаил Виходцевски, Катя Колева, Страхил Драганов,
Стойко Герджиков.
Музикалното оформление е дело на Николай Бачев.
Спектакълът е възможен благодарение на труда
на арттерапевтките
Тонка Димитрова, Роса Динчева и Димитрина Мирчева.
Режисьор – Мария Донева.

Мили приятели!
Заповядайте на нашия скромен спектакъл, който не блести със скъпи декори и художествено осветление, но в него участват талантливи и всеотдайни актьори, които живеят с  магията на театралното изкуство и правят малки чудеса всеки ден. 
Този театър се нарича Терапевтичен, защото той лекува със смях и връща радостта от живота.
За нас, хората от Терапевтичния театър от ДПБ – Раднево, театралното изкуство е начин да се избавим от тъгите. Докато сме в салона, ние мислим само за хубави неща.
Елате да споделите нашия празник и за един час и десет минути, колкото трае спектакълът, да се посмеем и повеселим заедно.
Пак да кажа – 16 ноември, 18,00, залата в РБ „Захарий Княжески“, Стара Загора.
Вход свободен!

На снимката – Мария Янчева и Атанас Витларов в ролите на Дафна и Аполон.

Това ще бъде в Интер Експо Център в събота,
на 12 ноември, от 11 часа.
Има изложение Interfood & Drink 2011.
Аз ще участвам по покана на Деси от Slow Food.
Деси организира толкова много радостни и вкусни неща, че е привилегия и щастие да си в нейния периметър на действие.
Ето какво предлага Slow Food  на изложението – тук.
Ние вече сме правили заедно четене на вкусни стихове в София по идея на Деси, и беше толкова топличко и уютно, усмихнато и приятно, толкова хубава вечер…
Така че с удоволствие повтаряме движението.
Ще има чай, сухарчета, сладко, а от мен – стихотворения.
Елате да се видим!

🙂
Ще си запазя малко от това,
защото сигурно ще ми потрябва.

Ехо – от Зори. 🙂

Има останало сварено жито от събота.
Приготвено е с орехи, канела, лимонова кора, галета, само захарта трябва да се добави.
Взимам буркана с пудра захар, сипвам внимателно.
Фин прашец се издига над чинията, над лъжицата, извива се като облак дим, не захар, а душата на захарта, и за момент въздухът става сладък.
Житото се виждало най-много на оня свят. Така казва майка ми.
Аз обаче съм дребнава и затова не преглъщам твърдението, а започвам да го дъвча заедно с житото.
Това сега за мъртвите ли е? Те са в земята, не трябва ли да приготвим всичко и да го заровим в пръстта? Не казвам на гробищата, все едно къде. Някъде.
Ако живееш в голям град, опакован в цимент и асфалт, може да няма пръст, в която да оставиш храната. А и бива ли да се хаби храна.
Всъщност като дъвча и преглъщам, аз заравям житото в тялото си, погребвам го там.
По подобие, аз се храня вместо онези, които вече не са тук.
Моето тяло е като техните тела. Ние сме еднакви.
Моята душа се храни с думи.
С музика и с добри жестове.
Когато виждам красиви неща, когато обичам, душата ми е нахранена и се усмихва на другите души.
Когато умра, дано някой се сети да раздаде за душата ми думи.
: )