Слънце киселичко, дребно
като ябълчица дива.
Изостанало последно,
зъзне и се свива.
Мокри облачни грамади
тежко го затискат.
И на мястото му сядат.
И с вода го плискат.
Слънце, ябълчице сладка,
пълна с витамини!
Потърпи. Ще е за кратко.
И това ще мине.
Прекрасно! Знам тези ябълчици, изостанали по върховете на дърветата, светят като златни в късната есен, даже и от снега не се страхуват.
такива са те 🙂