От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
зашит накриво с бод небрежен,
със поглед кривогледо-нежен,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече. И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова смешно и любимо,
излишно, но необходимо:
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…
На снимките – Жоао и Силвия Плат.
В един град живеем с Дора, но се виждаме от дъжд на вятър, а в Стара Загора, както се знае, времето е все прекрасно. Щях да й подарявам едно чернооко животинче – то се запиля някъде през тия месеци.
Доре, отеменужих тази кутия за теб, и трябва да се видим офлайн.
Еми крайно време е! Еееее!
Преди
След
Едновременно
🙂
Да ви е свежо и радостно всеки ден!
В последния момент
тазгодишните мартенички ме намериха.
Само дето не са точно мартенички,
а цветя от разтегателна хартия,
направени приблизително по този начин.
🙂
Аз я разпролетих!
Парченца от салфетка, лепило и лак, и ето!
Забелязала съм, че винаги когато опитам да направя нещо ново, първият опит се получава сравнително успешен, а след това се омазвам и вече е много по-трудно втория-третия път. Сигурно защото първо нямам никакви очаквания.
Очакванията и старанието да повториш пак каквото си направил разваля работата.
Видрата не е блатна.
Това е марсианска пустинна видра, болна от еризипел (червен вятър).
Освен това живее в Петрич.
И бонус – марсианска блатна видра,
понастоящем живее в Северна Гърция.
зайчета от филц
Още не мога да намеря кои са Моите Мартеници, търся. Филц, дантела, вълна, най-чиста пластмаса.
Освен това не мога да измисля мартеници, подходящи за мъже. Моите все излизат женски, детски и даже бебешки.
Започнах ги вече 🙂
И си направих 🙂
Видях нещо подобно в блога на Ането,
освен това си купих ярко жълт филц,
а той очевидно е с високо съдържание на слънце,
и ето.
то ще стане родоначалник на куп по-свестни
🙂
Мария Донева 