Намерих Мигличко Косичков!

Това е първата ми ушита кукла, направих я за Иво, когато живеехме на Ботевградско шосе, значи… 1999?
Иво му измисли името. Мигличко ходеше навсякъде с нас, когато беше млад, в смисъл – нов, и веднъж се загуби по пътя от магазина към къщи, но после си го намерихме и му се радвахме още повече.

Сега отново го намерих, и пак му се зарадвах от все сърце, като на стар приятел.
Милият Мигличко 🙂

🙂

Опитах се да направя някакви неща с фимо, но явно полимерната глина няма да се превърне в моя стихия.
Първото нещице го загубих,
а вчера си направих няколко глинени курабийки…

обаче вместо да ги изпека бавно във фурната,
взех, че ги метнах да се пекат на скара, и те след пет минути кипнаха,
топлото ги преграбна,
втвърдиха се, обаче… Абе нищо не направих:

Като ми мине разочарованието, ще опитам пак!
🙂

Пощенски са, особено единият,

направени много спешно,
по онзи хубавия начин от Точица,

и с тайна мисия!

🙂

с предположения Какво е Това.

Не е европейско някак си

да изтъкваме различията.

Етническият мир е по-важен! 🙂

🙂

🙂

защото на нея много й се спеше.

Преди няколко дни една мила непозната жена ми подари цял куп дефектни чорапи от магазина си.
Сега имам чудесни третокласни чорапи за още по-чудесни първокласни… котки?
Те са нужни само на мен и ето ги вкъщи!

❀ ✿ ❁ ✾ ❃ ❂ ❁

Имам истински инструменти!

(вижда се и ръбът на полата ми:) )
С инструментите си мога да правя разни обичливи неща. Обици например.

Много обици!!!

🙂