Панагюрски колонии, Панагюрище, Бъта

Студено ми е и все по-студено ще ми става.
Докато правя животинки, за ушички, нослета и опашчици шия топчета, и от няколко дни си мисля – не могат ли тези топчета да послужат и за нещо друго?
Да висят от лампата… да развеселяват шалове, шапки, чанти, ципове, връзки с ключове… да забавляват бебета в колички… или да украсяват елхата… или да украсяват мен?
Първи опит – истинска тюркоазена гривна, разнообразена с малки снежни топки (от плюш и от хавлиен плат).
Топчето става, като тропосаш едно кръгче плат, изтегляш конеца, пъхаш малко вата и зашиваш. За минута-две, не повече. По-голямо кръгче – по-голямо топче.
Усещането да имам такава гривна на ръката е много приятно, тя е топла и толкова лека, че ми става леко на всичко.
Мисля, че нещо сребърничко или кристалничко не би навредило на общия вид, но днес не искам нищо да ми дращи, само да ми е топло-топло-топло.
Ето как:

От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
зашит накриво с бод небрежен,
със поглед кривогледо-нежен,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече. И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова смешно и любимо,
излишно, но необходимо:
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…

🙂

Че и повече има по бинта на ръката ми още към обед.
Тя вече не ме боли, но докторът каза да я държа превързана и да я пазя поне десет дни. Аз съм много послушен пациент (търпелив пациент е тавтология). Бинтът ме подсеща да внимавам, да не се мокря, а също и прави хората наоколо особено мили.
Но не мога да го гледам сив. Такова грозно нещо не може да бъде полезно за здравето ми.
И като истинска чорапена фея, каквато съм, измислих да си обуя любимата ранена ръчичка в превръзка от шарен чорап. Примерно зелен, с мечета.
И веднага се подобрих, и уших още едно гушкаво мече.

Тъжното често е красиво, а веселото винаги е добро.

*