Първи опит

Толкова са бели, че ги гледам и усещам как се успокоявам. Нищо специално не привлича погледа ми. Гледам само фигурките им. Отношенията, които изразяват едно спрямо друго с помръдване на рамо, вирнат пискюл на шапката или лекичко извръщане на главата.
Не зная дали да довърша личицата им, или да ги оставя така.
Чисти.

Това е цветето, което ми подариха едни чудни деца в СМГ през декември. Аз успях да го пренеса до Стара Загора и ето го, цъфти, все едно е в родната си вълшебна гора.

Този пуловер пристигна с колет по пощата с поръчка да ушия от него нещо.
Топъл, вълнен, в дълбоко шоколадово и сгряващо оранжево.
Не исках да насилвам човечето да смени пуловерската форма с друга, преди да е готово.
Направих първо едно мече. Но по-голямата част от плата остана, а и някак си знаех, че трябва да е нещо специално.
Но те ще искат да ме гушнат! Като дойде пролетта, вече ще е станало късно! Хайде! Хайде!
Хайде!
Добре, сладурче. Ето те и теб.

Викам си – я да направя няколко човечета следновогодишно, да ми върви през новата година на хора 🙂

Снощи започнах да правя коледните картички за тази година, и докато ги правех, ги измислих.
От цветни картончета и стъклени мъниста са.
Празник!