Купих си нова риза, и пчелите ми я накацаха веднага!

🙂

🙂

То е лично, но не мога да се сдържа и да не ви кажа едно изречение.

В петък и събота беше едно от най-пълноценните ми, смислени, хубави пътувания – запознах се с хора, които отдавна харесвам отдалеч, в дом, пълен с цветове и обитаван от котарак, който не просто стъпва тихо, а стъпките му поглъщат шума и сърцето ти започва да бие по-бавно, когато го гледаш; имахме хубаво концертче пред чудна, топла, сърдечна публика (понякога изразът „пред публика“ е груб и неточен – когато не се чувстваш пред хората, а заедно с тях); после бях у Ваня и Иво и си бърборихме до късно, чак си навих будилника, за да стана по-рано и да продължим да си бърборим, и Анна дойде и продължихме; пътят беше лек; не мога да схвана как е възможно туй чудо, интернет да влиза в телефона ми и аз от там да виждам целия свят; и се прибрах вкъщи цялата в подаръци и прегръдки; и дошивах започнатото до късно среднощ.

Събирам мед, правя пчели.

(на нея изобщо не й се чака)

🙂

и с най-хубавата книга!

Ръцете ми искали да шият човечета, но нали не могат да си кажат – чакали аз да се сетя!