Не знам какво е, но е сладко.

салка.

Тя стана малко неугледна, но слагам снимките й тук, защото е първата от този род. Това е най-смешното нещо, което съм шила! Не мога да я докосна и да не се захиля. Намерих по-плътен целофан и заших един пласт от него в крилата й. Това чудо шумоли при допир и няма да спре, защото няма батерии, просто си е такова.
Още днес ще го дам на едно бебе-изпитател за проба.

Имах намерение да пусна това зайче голичко, само по ягоди, обаче то се оказа голяма фръцла! Ший рокля, ший дантели по роклята… 🙂
Ако беше мое, щях да го нарека Гюрга, на Гюрга Пенджурова, заради песента.

Отдавна плува в ума ми, но чак снощи й дойде редът. Тръгнах да си лягам, сетих се за нея и се отказах от спането. Измислях я в движение и не знам как се случи, но всичките й дефекти станаха очарователни.
Заради нея не заспах до много късно, и пак заради нея станах рано. Затворих я в гардероба, да не ми се смее насреща, но тя и там блещука сред приливи от пуловери и плясък на поли. Елегантна във всяко положение, леко трътлеста и много деликатна, не мисля, че би понесла по-интензивни ласки. „Ще ми развалиш прическата!“… и те гледа в очите, и ти се смее…

Добродушен и сладък, синеок и дългокрак. Татуиран от до.
И с плочки на корема.