Може да не е съвсем зайцевиден, но аз пак не мога да му устоя.

В скоро време ще дойдат една група малчугани да ги забавлявам и като си помислих, ето какво измислих.
Ще си съчиняваме истории, но за да участват непосредствено всички деца, реших да си направим куклено театърче с кукли за пръсти. Така героите ще се виждат и ще си общуват, ще могат да се намесват в действието и да се разхождат от приказка в приказка.
Направих 20-30 примерни герои, само не съм ги залепила, за да не се смачкат преди да са влезли в употреба. Те, децата, и сами ще могат да си нарисуват, каквото им хрумне. Не знам по-лесно от това.
Спомних си, че на Панаира на книгата тази зима издателство Точица така представи „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“. 
Добрият пример трябва да се следва!

и всяка пролет на мястото си.

Днес реших да се наградя за празника и цял ден ших човечета. Отдавна не бях шила, ръцете ми се бяха затъжили. Междувременно получих добри вести точно когато им правех усмивките. После пък се оказа, че съм си забравила фотоапарата в София и се наложи да ги снимам с каквото дал Господ, но мисля, че усмихнатото си личи и така.
Честит празник!

🙂

Ама много, много южна!

🙂

Те са ти такива.

Ама какъв съм храбър шивач – три животинки от една детска блуза. Чудеса!

Грозничко ли е? Грозничко.
Прилича ли на коте? Зависи колко търпелив и добронамерен човек питам.
Обаче правенето му е толкова приятно. Първо е съвсем напосоки, бода и мачкам вълната и чакам да видя дали ще ми напомни за нещо. И накъдето тя ме поведе.
Напоследък се натрупаха ужасно много ангажименти, и само докато пием кафе с майка сутрин успявам да си открадна време за животинките. Кафе с филц и Коте Първо.

🙂