Едно черно животинче.
Не шарено, нито на цветенца, нито на точки, нито на други някакви джибрички.
Черно трябваше да е то.
„А пък аз може би трябва да си помисля и да мотивирам по някакъв сносен начин черното… като за пред теб. Да ти покажа, че това не е… нещо лошо от моя страна. По-скоро го приемам за нужда от светлина. Защото черният цвят привлича слънцето. Напоследък не се смущавам да излизам с черни дрехи в пек. Искам да ме напече слънце. Защото преди съм се крил… о, да, спомням си добре тези времена – как се криех от слънцето. “
Така ми каза Калин Петров, когато си поръчваше животинчето.
Калин Петров е поет и тия дни излезе първата му книга – „Фантазматофилия“.
Много е странна и шантава. Като я видите в книжарницата, разгърнете я, и ако ви грабне я купете. Първа книга!
Браво на „Хермес“, и на всички благородни и великодушни издатели, които подават ръка на начеващите автори.
Ето няколко реда от книгата:
Кратка сказка относно
бялата ангорска горила
Сутрините в снегорин
преброжда периметъра си.
По обяд задава направления
на стадото си айсберги.
Наставлява глетчерите
колко да се плъзгат.
През следобедните часове
е на разходка с белите мечета.
Учи ги как риба и пингвини
да ловят.
Вечерите – горда, но поуморена –
се възкачва в трона си –
ледено трикрако столче,
което е изваяла съвсем сама,
когато е била на две.
Мария Донева 
