Това са пиленца-брошки, а окръгленият им поглед се дължи на факта, че са накацали върху току-що опечена баница и не могат да се нарадват на късмета си.

Има още →

За черешките през май – в майското стихотворение.

МАЙ

Ям череши и плюя костилките
с неотменното право на жител
и поклонник на късния май.
Във зелено покарал навсякъде,
тротоарът се пука и диша.
Разсъблечени, само по пролет,
по ръце, по крака и по радост,
се разхождат момичета, щъркели,
шадравани, небета и къщи.
Аз си махам предишните думи,
и езикът ми, гол при черешите,
с цяло тяло вкуса им прегръща.

Да, благодаря, по вратлето е съвсем подходящо 🙂

Сънят е сладък като круша
и топъл като час под душа,
денят се мие и изплаква,
насън се смее и разплаква,
денят отдъхва си, готов
да се събуди като нов.

🙂

Обичам да мога!

Още не мога да намеря кои са Моите Мартеници, търся. Филц, дантела, вълна, най-чиста пластмаса.
Освен това не мога да измисля мартеници, подходящи за мъже. Моите все излизат женски, детски и даже бебешки.

Има още →

Коледни са, понеже пайетите и бродерията им придават коледност.

А са сърца, понеже звездите са фрашкани с лъчи и много трудно се изрязват! 🙂

Следващите ще станат по-хубави. 🙂

Когато няма достатъчно слънце…