Множество срещи във Варна

Нали знаете, че сега е седмицата на четенето, с апогей в петък, 21 ноември?

Аз вече я открих тази седмица, имах среща с група „Таралежи“ в ДГ „Ян Бибиян“.

Кжйто ме е канил напоследък на среща извън Стара Загора, знае, че отказвам. И изведнъж – Варна!
Три дни във Варна!
Засега имам планирани 7 срещи в детски градини, училища и един университет; плюс срещата, на която каня всички:
В Морското казино в сряда, 19 ноември, 18,30 часа, среща с две от най-любимите ми звезди на литературния небосклон: Росица Цветанова и Диляна Денева.

После,

на 21 ноември ще бъда в училището в село Самуилово, Сливенско.

На 22 ноември от 10,30 – в Ръкоделницата в Капана в Пловдив, ще четем „Суперчервей“ и ще правим водни кончета и охлюви.

Ако ми се появят снимки, ще кача тук, че горкото блогче се позанемари.

До скоро, мили ми.

На детски рожден ден в Шумен

Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен е на 103 години.
Когато станала на 33, това е било през 1955, тя си казала: „Не съм малка вече, няма за кога да чакам, я да си създам един детски отдел.“ Така и станало: направила си детска стая с детски книги, с играчки и рисунки, с библиотекари, които обичат децата и им харесва да разговарят с тях, да им препоръчват четива и да празнуват заедно всеки ден, всяко дете и всяка буква.

Интересно обаче, че и стогодишната библиотека, и седемдесетгодишният й детски отдел са си все така млади и хубави както първия ден. Станали са по-умни от толкова четене, станали са и по-богати на книги, идеи и приятели. Защо не остаряват? Сигурно защото библиотеките са винаги завинаги връстници на читателите си.

Специално за рождения ден на Детския отдел имаше голямо тържество. Дискусии, театър, срещи с деца, изложба, всичко! И аз бях там, но не можах да направя снимки, защото ръцете ми бяха заети с прегръдки. Затова сега събрах по некое снимче от БТА, от библиотеката и от телефона си, в произволен ред. Да си имам.

Снимки от празника

Премиерата в Благоевград още ми поддържа хемоглобина висок. Като се сетя, и се усмихвам (по доста пъти на ден).
Днес на страницата на Камерна опера Благоевград публикуваха албум със снимки и аз го споделям тук, за да си го гледам.
Както казва доктор Толев, „По улиците свети слънчице, а зимата се бави. Събирам радостта по зрънчице – тъй зимнина се прави.“

„Мишките отиват на опера“ – премиерен спектакъл в Благоевград!

Камерна опера Благоевград ще даде старт на творческия сезон 2025/2026 със световната премиера на музикалния спектакъл „Мишките отиват на опера“ по едноименната книга на Мария Донева. Постановката, създадена по музика от операта „Кармен“ на Жорж Бизе, ще бъде представена за първи път именно в Благоевград.

Спектакълът е първата сценична адаптация на популярната детска книга и е предназначен както за деца, така и за възрастни. Чрез забавни правила „как да се държим в операта“, съчетани с поезия и класическа музика, постановката цели да направи оперното изкуство достъпно и увлекателно за цялото семейство.

В продукцията участват солисти и оркестърът на Камерна опера Благоевград, както и танцовото студио „Deja Vu“. Режисьор е Илина Стойнова, диригенти – Инна Диловска-Язовалийска и Красимир Топалов, а сценографията е дело на Георги Славков.

На деня на премиерата, от 17:30 ч., в Централното фоайе на Камерна опера Благоевград ще присъства лично авторката Мария Донева, която ще представи книгите си „Мишките отиват на опера“ и най-новата „Моите кукли“, като всеки желаещ ще може да се срещне с нея и да получи автограф.

Ахинора

Имам къща и рамка. Вече съм се прибрала.
И воалът ми кротко тлее в здрачната зала.
Аз съм вкъщи и вече съм далече от всичко.
И сърцето ми пърха, неизменно самичко.
В свят, потънал във багри, то мълчи и замира.
То самò се прегръща. И понякога спира.
Тишината е плаха, светлината – прозирна,
а земята е щедра, ароматна и мирна.
И зелена, и черна. Аз оплаквам не нея,
а тревожните хора, за които живея.
Тези топли човеци, те ми идват на гости
и са тихи, вглъбени и самотни до кости.
Аз не съм ги поканила. Те сами ме намират.
В моя поглед, най-после, като в дом се прибират.

*

Снощи бях на гости у Ахинора, ама наистина. Беше толкова хубаво, уютно, сред приятели. Гергана Атанасова, е намислила вълшебен формат, събира съмишленици и сътворява празник. Благодаря!

На 24 май в Брюксел

С бързото пътуване, светкавичните съобщения и с интернет отдавна вече, където и да се намираме, все сме в подножието на Вавилонската кула. Строим, влагаме сили, през деня неуморно изграждаме, през нощта без пощада рушим, и вече не разбираме не само чуждите, но и своите, и себе си дори. Затова нашият език е нашият дом; тук сме близки и принадлежим към нещо разбираемо и хубаво, и важно.
Гостувах в Брюксел по покана на Българската културна асоциация. На 23 вечерта в българското посолство (красива сграда с още по-красива градина) имахме среща с възрастни читатели… в смисъл млади, но все пак пълнолетни. На самия 24 ме приеха да празнувам заедно с децата от училище „Ран Босилек“, гостенчетата им от други градове, и техните родители. И аз пях „Върви, народе възродени“, и аз прегърнах букет бели божури.
Тези деца често имат по два родни езика, от мама и от татко – различни езици, живеят в съвсем трета езикова среда, видели са свят и хора с различни традиции и порядки. Те ще постигнат повече, отколкото мога да си представя. Да си част от детството, да създадеш ориентири за добро и зло, да посееш любов и да се грижиш тя да израсте силна и непобедима. Това е нашата работа и в нашето училище в Брюксел знаят как да работят.
Видях деца и родители, с които се запознах миналата година на фестивала на българската литература, и се познахме. Нося си бонбони и усмивки.

Да ви кажа, хем зная, че трябва да споделя и да благодаря за прекрасните дни, хем не искам, защото това ще е точката на пътуването.

Но пътуването завърши с удивителен знак!
На третия ден, 25 май, дойде ред да се прибера, но полетът беше чак вечерта, затова Таня Станева взе мен и мъжа ми и ни заведе в Брюж. Който е бил там, знае. Който не е бил, дано да отидете, много е красиво!

Може погледът ми на гостенка и един вид туристка да е повърхностен. Нека. Като си затворя очите, виждам дантели, мостове и катедрали, канали и черешова бира, възглавници и гербове, Мадоната с младенеца. Леда с лебеда и Прометей, впрегнали Пегас, препускат и от нищо не им пука. Слънчево време от първата до последната минута, с няколко пухкави бели облака за разкош. И хубав, дълъг разговор за най-важното, за самия живот.

Май това беше специфичното в това пътуване и в тези срещи – че не бързахме. Останахме да си говорим колкото си искаме и трите дни. И най-важното е, че имахме какво да си кажем. И се разбирахме, насред вавилонския Брюксел, и ето, знам къде непременно искам пак да отида, и умът ми щрака как и аз да допринеса с нещо за общата ни кауза, и как да пресъздам възможно най-точно ястието, с което нашата приятелка Виолета ни нагости в дома си; и как ми се иска наистина да напиша някое свястно стихотворение в бележника, който ми подариха (винаги съм си мечтала за такъв).

Слава на българския език. Да живеят приятелите. Да пребъде красотата.

Тези две снимки по-горе взех от сайта на БНР. В Брюксел не снимах, сигурно ще ми изпратят някоя и друга снимка за спомен. Получих няколко снимки с дечица на празника, но може би не е редно да ги споделям, приемам ги лично. И после снимах без цел и посока в Брюж, слагам няколко от тези снимки за по-шарено.

БЛАГОДАРЯ!

През 2024 година

През тази година много четох и писах.
КНИГИ
През пролетта излезе „Писмото на мравката“ с приказните рисунки на Елена Панайотова. За идната пролет готвим нова книга заедно.

⭐️

Превеждах книги.

Особено интересно ми беше да работя по превода на романа „Когато Хитлер открадна розовия заек“ от Джудит Кер; вероятно ще излезе през 2025.

Писах за книги.

Навърших три, започнах четвърта година, откакто водя литературната рубрика на „Сега“. Според отметките в Гудрийдс съм прочела към 180 книги, но в това число не влизат онези, които все още не са издадени. И като се има предвид, че реша ли да редактирам книга, това означава, че ще я чета и препрочитам Х пъти, обикновено докато авторът не се умори от предложения, доизпипване и шлифовка, числото би трябвало да порасне още.
Преди съм си мислила, че онези, които казват, че са прочели десетки или стотици книги за година, или лъжат, или четат механично, повърхностно и само похабяват книгите. Сега вече знам, че ако човек чете всеки ден по 8 – 10 – 12 часа, пълноценното четене е съвсем възможно; просто мозъкът ти така заработва.
За „Сега“ се събраха 99 статии от около 40 различни издателства.
Продължих да представям по една книга седмично и в предаването „Флашмоб“ на Радио Стара Загора. Голяма част от тези представяния могат да се чуят ТУК.

Имах срещи с читатели.

Те бяха буквално безброй. Имаше дни с по 3-4 срещи една след друга, няколко поредни седмици с по над десет. В Стара Загора, Стралджа, София, Бургас, Пловдив, Самоков, Труд, Преславен, Старозагорски минерални бани, Рила, Хасково, Шумен, Брюксел, Ямбол, Нова Загора, Казанлък, Царево; сигурно забравям нещо. Последната среща за годината – в Братя Даскалови.
Имаше периоди, в които приех прекалено много покани и накрая не се чувствах добре, а изприказвана и с паднали батерии. Ще се опитам да не правя повече така.
Преглеждам календара, за да видя къде съм била, и всяка среща ми изплува пред очите (добре де, някои седмици буквално ми се сливат).
Но непременно трябва да спомена вечерта в Ямбол, с младите и още по-младите актьори, които ме накараха да се почувствам толкова обичана и разбрана, че част от това чувство си ми остана вградено завинаги. Любов за София Карастоянова!
Ами Бургас! Библиотеката в Бургас, Антон Димитров води срещата и всички бяха толкова мили. Момент! Ами премиерата на „Писмото на мравката“ в операта в Стара Загора! Оооооо… И в Халите в София. В Стралджа колко хубав разговор стана, и разбира се, в Самоков. А казанлъшката лавандула и в момента се спуква да цъфти.
Сърцето ми бумти в момента като печка „циганска любов“.
Я малко снимки, да си поотдъхна.

⭐️

Подписах договор с Литературна агенция „София“ и вече имам агент, който да ме представлява зад граница. Агент Гергана Панчева!

Бях част от журито на Фестивала за самодейни театри за възрастни в Нова Загора.

Участвах във втория салон на книгата във Флоренция, в панаири и алеи на книгата, в представяния на книги на любими автори; в конкурса „Веселин Ханчев“

Какво друго? В Държавна опера Стара Загора направихме концерта „В света на операта“ заедно с най-чудесните млади оперни солисти и представихме този концерт много пъти, изгубих им бройката, на нашата сцена и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. А пък Константин Владигеров се вдъхнови от едно мое стихотворение и написа песен по него. А?
Наистина ли нямам нито една снимка от концертите? Имам една.

⭐️

Получих награда от Столична библиотека в началото на годината. В края й „Боядисвам в бяло лятото“ беше в дългия списък за наградата „Перото“, „Писмото на мравката“ стигна до най-късия списък. Не е лошо.

⭐️

В личен план

Тук сме. Децата си живеят, даже имаме ново бебе в семейството. Имаме си и кемпер и това е буквално и реално да живееш вътре в мечтата си и да пътуваш по света, носен от нея.

⭐️

Участвах, правих, писах, пътувах и наистина се старах с цялото си сърце.
Благодаря.

⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️

Среща в Шумен на 7 декември

Поправка: срещата се отлага! Извинявайте, просто така се наложи.

В Регионална библиотека „Стоян Чилингиров“ ще е, в събота по обед в 13,30.

През пролетта там имахме няколко срещи и беше от хубаво по-хубаво, благодарение на Руми Симова, и домакините, и всички деца.
Радвам се, че ще се видим отново!
Приготвили са ми и картинка:

Среща на панаира на книгата. Среща на панаира на книгата.

Общо – две срещи.
И двете са планирани за 10 декември, на щандовете на издателства ПАН и Жанет 45, които са един срещу друг. Първо, от 17 ч., при ПАН ще празнуваме какъв сладур е Лени Лемън, второ от 18 ч. ще празнуваме ВСИЧКО при Жанет 45.
Аз на това му казвам прекрасен план А, Б, В и така до Я.
А сега, нагледно, с картинки (и с портрети, направени от Рад Димитров)

+

„Писмото на мравката“ в София на 1 октомври

Софийското представяне на книгата ще бъде на 1 октомври от 19 часа в Халите.

За по-голяма красота Зорница Христова ще дойде и ще каже хубави думи. Нямаме плакат със Зори, но ще имаме снимки след това.

Елате да празнуваме!

Среща на Алея на книгата в София на 14.09

На 14 септември от 18 часа с Елена Панайотова ще бъдем в шатрата на издателство Жанет 45 – шатра 19 и ще ви очакваме с нетърпение, да се срещнем и да се радваме заедно. За приказките, за лятото и морето, за любовта, а също и безпричинно, просто защото се виждаме.

Среща в Ямбол на 6 юни от 18 ч. в ХГ „Жорж Папазов“

Ще бъде прекрасно!
Гарантирано е от талантливото участие на
Театрално училище „Палечко“ – ОДК и
Театрална трупа „Арине“ при НЧ „Зора-1945“.

Фестивал на българската книга, 1-2 юни, Брюксел

На Първи юни може да се видим в Брюксел – как звучи само, а?

ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА

1 юни 2024 г., съботa GC De Markten, Rue du Vieux Marché aux Grains 5, 1000 Bruxelles 10:00 ч. – Мария Донева, по повод деня на детето – среща с една от най-чаровните и обичани детски писателки.
11:30 ч. – Ирина Папанчева се среща с читатели на щанда на издателство „Знаци“.
12:30 ч. – Тодор П. Тодоров, носител на специалното отличие на Наградата за литература на ЕС, автор на романа „Хагабула.
14:00 ч. – Среща с преводачките Анжела Родел и Мари Врина. Модератор на срещата ще бъде Гергана Панчева от литературна агенция „София“.
15:00 ч. – Дамян Дамянов – художникът, който облича българските книги.
15:30 ч. – Гостува Емине Садкъ. В разговор с Невена Дишлиева от издателство ICU за „Керван за гарвани“ и неговата навременна поява в българския литературен пейзаж.
18:00 ч. – Гостува Елена Алексиева, която ще разкаже повече за романа „Вулкан“.

2 юни 2024 г., неделя GC De Markten, Rue du Vieux Marché aux Grains 5, 1000 Bruxelles
11:00 ч. – Веселина Господинова представя проекта „Баш майстора завинаги“.
11:30 ч. – Гостува Оля Стоянова
12:30 ч. – Светлозар Желев представя сборника „За книгите и четенето“.
14:30 ч. – Христо Пацов представя книгите на издателство „Потайниче“.
14:30 ч. – Светлозара Кабакчиева се среща с читатели на щанда на издателство „Знаци“.
15:30 ч. – Радослав Бимбалов и романа му „Екстазис“.
17:30 ч. – Иван Ланджев ще говори за сборника „За неизбежната случайност“.