Тя беше в детския отдел. Доведоха я от Зелени балкани.
Казва се Лулу. Болничка е, има пердета на очите, затова си живее с хората, няма планове да се връща в дивата природа. Не ловува, хранят я.
Много е хубава!
На съвсем ново място, заобиколена от непознати хора, които се приближават и искат да я помилват, тя е сдържана и достойна. Не издава нито звук. Следи движенията. Не мога да преценя усмихната ли е, или възмутена, или позира за снимките (кой би могъл да се удържи и да не я снима).
Какво хубаво момиче е Лулу! Цялата е пух и кадифе, клепките й са кадифено-сиви, очите й са като топчета от лъскаво и непрозрачно черно стъкло.
Изпитвам спокойствие, чувам тишината й, изпълва ме уважение към милото птиче Лулу. Хубава Лулу.