Множество срещи във Варна

Нали знаете, че сега е седмицата на четенето, с апогей в петък, 21 ноември?

Аз вече я открих тази седмица, имах среща с група „Таралежи“ в ДГ „Ян Бибиян“.

Кжйто ме е канил напоследък на среща извън Стара Загора, знае, че отказвам. И изведнъж – Варна!
Три дни във Варна!
Засега имам планирани 7 срещи в детски градини, училища и един университет; плюс срещата, на която каня всички:
В Морското казино в сряда, 19 ноември, 18,30 часа, среща с две от най-любимите ми звезди на литературния небосклон: Росица Цветанова и Диляна Денева.

После,

на 21 ноември ще бъда в училището в село Самуилово, Сливенско.

На 22 ноември от 10,30 – в Ръкоделницата в Капана в Пловдив, ще четем „Суперчервей“ и ще правим водни кончета и охлюви.

Ако ми се появят снимки, ще кача тук, че горкото блогче се позанемари.

До скоро, мили ми.

На детски рожден ден в Шумен

Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен е на 103 години.
Когато станала на 33, това е било през 1955, тя си казала: „Не съм малка вече, няма за кога да чакам, я да си създам един детски отдел.“ Така и станало: направила си детска стая с детски книги, с играчки и рисунки, с библиотекари, които обичат децата и им харесва да разговарят с тях, да им препоръчват четива и да празнуват заедно всеки ден, всяко дете и всяка буква.

Интересно обаче, че и стогодишната библиотека, и седемдесетгодишният й детски отдел са си все така млади и хубави както първия ден. Станали са по-умни от толкова четене, станали са и по-богати на книги, идеи и приятели. Защо не остаряват? Сигурно защото библиотеките са винаги завинаги връстници на читателите си.

Специално за рождения ден на Детския отдел имаше голямо тържество. Дискусии, театър, срещи с деца, изложба, всичко! И аз бях там, но не можах да направя снимки, защото ръцете ми бяха заети с прегръдки. Затова сега събрах по некое снимче от БТА, от библиотеката и от телефона си, в произволен ред. Да си имам.

На 24 май в Брюксел

С бързото пътуване, светкавичните съобщения и с интернет отдавна вече, където и да се намираме, все сме в подножието на Вавилонската кула. Строим, влагаме сили, през деня неуморно изграждаме, през нощта без пощада рушим, и вече не разбираме не само чуждите, но и своите, и себе си дори. Затова нашият език е нашият дом; тук сме близки и принадлежим към нещо разбираемо и хубаво, и важно.
Гостувах в Брюксел по покана на Българската културна асоциация. На 23 вечерта в българското посолство (красива сграда с още по-красива градина) имахме среща с възрастни читатели… в смисъл млади, но все пак пълнолетни. На самия 24 ме приеха да празнувам заедно с децата от училище „Ран Босилек“, гостенчетата им от други градове, и техните родители. И аз пях „Върви, народе възродени“, и аз прегърнах букет бели божури.
Тези деца често имат по два родни езика, от мама и от татко – различни езици, живеят в съвсем трета езикова среда, видели са свят и хора с различни традиции и порядки. Те ще постигнат повече, отколкото мога да си представя. Да си част от детството, да създадеш ориентири за добро и зло, да посееш любов и да се грижиш тя да израсте силна и непобедима. Това е нашата работа и в нашето училище в Брюксел знаят как да работят.
Видях деца и родители, с които се запознах миналата година на фестивала на българската литература, и се познахме. Нося си бонбони и усмивки.

Да ви кажа, хем зная, че трябва да споделя и да благодаря за прекрасните дни, хем не искам, защото това ще е точката на пътуването.

Но пътуването завърши с удивителен знак!
На третия ден, 25 май, дойде ред да се прибера, но полетът беше чак вечерта, затова Таня Станева взе мен и мъжа ми и ни заведе в Брюж. Който е бил там, знае. Който не е бил, дано да отидете, много е красиво!

Може погледът ми на гостенка и един вид туристка да е повърхностен. Нека. Като си затворя очите, виждам дантели, мостове и катедрали, канали и черешова бира, възглавници и гербове, Мадоната с младенеца. Леда с лебеда и Прометей, впрегнали Пегас, препускат и от нищо не им пука. Слънчево време от първата до последната минута, с няколко пухкави бели облака за разкош. И хубав, дълъг разговор за най-важното, за самия живот.

Май това беше специфичното в това пътуване и в тези срещи – че не бързахме. Останахме да си говорим колкото си искаме и трите дни. И най-важното е, че имахме какво да си кажем. И се разбирахме, насред вавилонския Брюксел, и ето, знам къде непременно искам пак да отида, и умът ми щрака как и аз да допринеса с нещо за общата ни кауза, и как да пресъздам възможно най-точно ястието, с което нашата приятелка Виолета ни нагости в дома си; и как ми се иска наистина да напиша някое свястно стихотворение в бележника, който ми подариха (винаги съм си мечтала за такъв).

Слава на българския език. Да живеят приятелите. Да пребъде красотата.

Тези две снимки по-горе взех от сайта на БНР. В Брюксел не снимах, сигурно ще ми изпратят някоя и друга снимка за спомен. Получих няколко снимки с дечица на празника, но може би не е редно да ги споделям, приемам ги лично. И после снимах без цел и посока в Брюж, слагам няколко от тези снимки за по-шарено.

БЛАГОДАРЯ!

На път

Я, рейсът е на два етажа! 
Подтичвам, качвам си багажа.
Държа шишето със водата.
Снегът полепва по стъклата.
Говоря с чужд и странен глас.
Здравейте, май ще съм до вас. 
Не е заразно, просто плача
за себе си и изпращача.

Потегляме. Стена снежинки.
Градът е в коледни картинки,
а вече свършва февруари.
На мен под клепките ми пари.
Закуски. Каса. Сръбска скара.
В района сме на Сточна гара,
и аз съвсем безшумно плача
за себе си и изпращача.

През София ще бродим вечно,
а вече всичко е далечно –
алармата на телефона,
сънят, саксията с лимона,
безгрижието, лекотата,
обувките, ключът, вратата.
Ще дойда скоро пак, но плача
за себе си и изпращача.

Кафяво, сиво и студено.
Стъклото млъква замъглено,
но се досещам за пейзажа.
Ако си спомня, ще ви кажа
защо пътувам, накъде ли.
Меле от вторници, недели,
престой, очакване, билети,
трохи от нерви и солети,
живот на точки и тирета,
настинки, снимки от морета,
на път, безпътно, безизходно,
опияняващо свободно,
но ми се иска да не плача, 
а да посрещна изпращача,
да спрем, пред къщи да паркираме,
при себе си да се намираме
и вече да не си отивам.

Извън града сме и заспивам.

През 2024 година

През тази година много четох и писах.
КНИГИ
През пролетта излезе „Писмото на мравката“ с приказните рисунки на Елена Панайотова. За идната пролет готвим нова книга заедно.

⭐️

Превеждах книги.

Особено интересно ми беше да работя по превода на романа „Когато Хитлер открадна розовия заек“ от Джудит Кер; вероятно ще излезе през 2025.

Писах за книги.

Навърших три, започнах четвърта година, откакто водя литературната рубрика на „Сега“. Според отметките в Гудрийдс съм прочела към 180 книги, но в това число не влизат онези, които все още не са издадени. И като се има предвид, че реша ли да редактирам книга, това означава, че ще я чета и препрочитам Х пъти, обикновено докато авторът не се умори от предложения, доизпипване и шлифовка, числото би трябвало да порасне още.
Преди съм си мислила, че онези, които казват, че са прочели десетки или стотици книги за година, или лъжат, или четат механично, повърхностно и само похабяват книгите. Сега вече знам, че ако човек чете всеки ден по 8 – 10 – 12 часа, пълноценното четене е съвсем възможно; просто мозъкът ти така заработва.
За „Сега“ се събраха 99 статии от около 40 различни издателства.
Продължих да представям по една книга седмично и в предаването „Флашмоб“ на Радио Стара Загора. Голяма част от тези представяния могат да се чуят ТУК.

Имах срещи с читатели.

Те бяха буквално безброй. Имаше дни с по 3-4 срещи една след друга, няколко поредни седмици с по над десет. В Стара Загора, Стралджа, София, Бургас, Пловдив, Самоков, Труд, Преславен, Старозагорски минерални бани, Рила, Хасково, Шумен, Брюксел, Ямбол, Нова Загора, Казанлък, Царево; сигурно забравям нещо. Последната среща за годината – в Братя Даскалови.
Имаше периоди, в които приех прекалено много покани и накрая не се чувствах добре, а изприказвана и с паднали батерии. Ще се опитам да не правя повече така.
Преглеждам календара, за да видя къде съм била, и всяка среща ми изплува пред очите (добре де, някои седмици буквално ми се сливат).
Но непременно трябва да спомена вечерта в Ямбол, с младите и още по-младите актьори, които ме накараха да се почувствам толкова обичана и разбрана, че част от това чувство си ми остана вградено завинаги. Любов за София Карастоянова!
Ами Бургас! Библиотеката в Бургас, Антон Димитров води срещата и всички бяха толкова мили. Момент! Ами премиерата на „Писмото на мравката“ в операта в Стара Загора! Оооооо… И в Халите в София. В Стралджа колко хубав разговор стана, и разбира се, в Самоков. А казанлъшката лавандула и в момента се спуква да цъфти.
Сърцето ми бумти в момента като печка „циганска любов“.
Я малко снимки, да си поотдъхна.

⭐️

Подписах договор с Литературна агенция „София“ и вече имам агент, който да ме представлява зад граница. Агент Гергана Панчева!

Бях част от журито на Фестивала за самодейни театри за възрастни в Нова Загора.

Участвах във втория салон на книгата във Флоренция, в панаири и алеи на книгата, в представяния на книги на любими автори; в конкурса „Веселин Ханчев“

Какво друго? В Държавна опера Стара Загора направихме концерта „В света на операта“ заедно с най-чудесните млади оперни солисти и представихме този концерт много пъти, изгубих им бройката, на нашата сцена и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. А пък Константин Владигеров се вдъхнови от едно мое стихотворение и написа песен по него. А?
Наистина ли нямам нито една снимка от концертите? Имам една.

⭐️

Получих награда от Столична библиотека в началото на годината. В края й „Боядисвам в бяло лятото“ беше в дългия списък за наградата „Перото“, „Писмото на мравката“ стигна до най-късия списък. Не е лошо.

⭐️

В личен план

Тук сме. Децата си живеят, даже имаме ново бебе в семейството. Имаме си и кемпер и това е буквално и реално да живееш вътре в мечтата си и да пътуваш по света, носен от нея.

⭐️

Участвах, правих, писах, пътувах и наистина се старах с цялото си сърце.
Благодаря.

⭐️⭐️⭐️⭐️⭐️

Среща в Шумен на 7 декември

Поправка: срещата се отлага! Извинявайте, просто така се наложи.

В Регионална библиотека „Стоян Чилингиров“ ще е, в събота по обед в 13,30.

През пролетта там имахме няколко срещи и беше от хубаво по-хубаво, благодарение на Руми Симова, и домакините, и всички деца.
Радвам се, че ще се видим отново!
Приготвили са ми и картинка:

Среща на панаира на книгата. Среща на панаира на книгата.

Общо – две срещи.
И двете са планирани за 10 декември, на щандовете на издателства ПАН и Жанет 45, които са един срещу друг. Първо, от 17 ч., при ПАН ще празнуваме какъв сладур е Лени Лемън, второ от 18 ч. ще празнуваме ВСИЧКО при Жанет 45.
Аз на това му казвам прекрасен план А, Б, В и така до Я.
А сега, нагледно, с картинки (и с портрети, направени от Рад Димитров)

+

„Писмото на мравката“ в София на 1 октомври

Софийското представяне на книгата ще бъде на 1 октомври от 19 часа в Халите.

За по-голяма красота Зорница Христова ще дойде и ще каже хубави думи. Нямаме плакат със Зори, но ще имаме снимки след това.

Елате да празнуваме!

Среща на Алея на книгата в София на 14.09

На 14 септември от 18 часа с Елена Панайотова ще бъдем в шатрата на издателство Жанет 45 – шатра 19 и ще ви очакваме с нетърпение, да се срещнем и да се радваме заедно. За приказките, за лятото и морето, за любовта, а също и безпричинно, просто защото се виждаме.

Среща в Ямбол на 6 юни от 18 ч. в ХГ „Жорж Папазов“

Ще бъде прекрасно!
Гарантирано е от талантливото участие на
Театрално училище „Палечко“ – ОДК и
Театрална трупа „Арине“ при НЧ „Зора-1945“.

Фестивал на българската книга, 1-2 юни, Брюксел

На Първи юни може да се видим в Брюксел – как звучи само, а?

ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА

1 юни 2024 г., съботa GC De Markten, Rue du Vieux Marché aux Grains 5, 1000 Bruxelles 10:00 ч. – Мария Донева, по повод деня на детето – среща с една от най-чаровните и обичани детски писателки.
11:30 ч. – Ирина Папанчева се среща с читатели на щанда на издателство „Знаци“.
12:30 ч. – Тодор П. Тодоров, носител на специалното отличие на Наградата за литература на ЕС, автор на романа „Хагабула.
14:00 ч. – Среща с преводачките Анжела Родел и Мари Врина. Модератор на срещата ще бъде Гергана Панчева от литературна агенция „София“.
15:00 ч. – Дамян Дамянов – художникът, който облича българските книги.
15:30 ч. – Гостува Емине Садкъ. В разговор с Невена Дишлиева от издателство ICU за „Керван за гарвани“ и неговата навременна поява в българския литературен пейзаж.
18:00 ч. – Гостува Елена Алексиева, която ще разкаже повече за романа „Вулкан“.

2 юни 2024 г., неделя GC De Markten, Rue du Vieux Marché aux Grains 5, 1000 Bruxelles
11:00 ч. – Веселина Господинова представя проекта „Баш майстора завинаги“.
11:30 ч. – Гостува Оля Стоянова
12:30 ч. – Светлозар Желев представя сборника „За книгите и четенето“.
14:30 ч. – Христо Пацов представя книгите на издателство „Потайниче“.
14:30 ч. – Светлозара Кабакчиева се среща с читатели на щанда на издателство „Знаци“.
15:30 ч. – Радослав Бимбалов и романа му „Екстазис“.
17:30 ч. – Иван Ланджев ще говори за сборника „За неизбежната случайност“.

Среща в София на Панаира на книгата

На 30 май от 18 часа ще бъда на шатрата на Жанет 45, за да се видим най-после! С Елена Панайотова ще размахваме „Писмото на мравката“ и ще даваме автографи.

*

На следващия ден Елена ще може да бъде забелязана в Русе на Понтона.

*

Ще я познаете непременно! Оглеждайте се за човек, който може да рисува така:

Среща в Къщата за литература и превод на 26 април

🎨 Да превеждаш детска литература 🎨


С участието на преводачите Мария Донева и Александър Маринов
Mодератор: Пирина Воденичарова

➠ 26 април, 18 часа в Къща за литература и превод

Даваме начало на събитийния календар на Къща за литература и превод за тази година с разговора по повод Световния ден на книгата и авторското право – Да превеждаш детска литература.

Заедно с преводачите Мария Донева и Александър Маринов ще говорим за фактологичната и логична точност при преводите на детска литература, до колко е допустима намеса в текста, как се превежда в рима. Разговорa ще модерира създателката на „Нито ден без книжки“ Пирина Воденичарова.

Среща в Шумен на 17 април

На 17 от 17,30 ще имаме среща в библиотеката;
а на 18 от 10.30 ч. и 13.30 ч.  ще имаме две срещи, с деца.
Всичко това – във фоайето на втория етаж.
Още от сега се радвам!

❤️