По гащите посрещат!

Това е резултатът от почивните дни и от едно вдъхновяващо раирано парченце плат, което си намерих – две неописуеми същества. Вътре в тях има по една звездичка, която издава приятни тракащи звуци. Сърцата им са празнични!

Вчерашно зайче, а вече с нова рокля!
Снощи го уших и го облякох, а на сутринта роклята не ми хареса и уших новичка. Сега малко съжалявам, че не направих снимки и със старата. Нищо 🙂

Снощи до много късно го ших, защото прасенцето нямаше търпение да започне да съществува.

Вчера си почивах. Пресадих едни цветя, четох много хубава книга (наистина чудесна, в началото съм и вече я обичам – „Книжната къща“ на Франсоаз Мале-Жорис), плетох яркожълта плетка на две куки – трябва ми за реквизит в новата пиеса, чатих, говорих по телефона, говорих си с нашите вкъщи… но венецът на всичките ми дела беше, че мислих и намислих как да ушия прасенце.

И го уших.

Ето го:

За да те съпътства по пътя, например когато пътуваш с влак, часове след часове след часове.

Естествено, имам предвид зайче в най-широкия смисъл на думата.

🙂