Кога започва да съществува една книга?
Тази вече е написана и прочетена публично в Нощта на изкуствата в любимия ми Хеликон.
Направих маратонско четене, отворих на първото стихотворение и четох едно след друго, страница след страница, до края.
И така, книгата „Перце от дим“ очаква само книжното си тяло.
Атанас Белов ми изпрати снимки от четенето, ето част от тях.
Твоето нещо ще те намери.
Скътани вещи в тъмни килери.
Точните думи – в някоя книга.
В празника шумен – няколко мига,
твои и само за тебе приготвени.
Две-три идеи, в ума ти закотвени.
Цветето. Вазата. Сянката. Шепотът.
Точно ей тази светулка във шепата.
Значи е важно, причина си има
именно аз да ти бъда любима.
Както със теб сме смутени и смешни,
за да ме видиш, когато те срещна,
важното, тихото, страшното, нежното –
твоето нещо, това, неизбежното,
то ни е чакало, то е избрало
да сме си заедно, да сме си цяло.
*
Мария Донева 