Ода за трите Гергани от Жанет 45

Те са винаги засмяни.
Те са 3 в 1 Гергани.

Действат, мислят независимо
и работят герганисимо,
в смисъл, както те си могат:
бързо, качествено, много.

Триизмерни, то е ясно.
С всичко справят се прекрасно.
Тук на място и в чужбина,
дзак! – във детската градина,
в НДК на панаира,
нямат мира, нямат спира.

Със кашони за банани
трите пламенни Гергани
със една ръка жонглират,
с другата пък дирижират.
Нови сцени те намират,
промотират, аплодират,
автори пропагандират,
номинират, консервират,
менажират, моделират,
вдъхновяват и сервират
на пазара изненади.

Те са хубави и млади.

Гери Панч., икона модна,
е звезда международна.

Вундеркинд е Гери Д.
Тя е гордост на градъ,
символ на Добрата Стара
поетична Ески Зара.

Гери Първа в Пловдив бди.
Тя е тука от преди,
тя е като Пловдив вечна,
енергична и сърдечна.

Делникът им – динамичен,
подвигът им – герганичен!
Те се борят героически,
побеждават герганически!

Първи финал, с щемпел от ОТК:
Три Гергани – бойна ядка.
Всяка е добра и сладка.
Мека сила и юначество!
ГГГ е знак за качество!

Втори финал, православен:
Между книгите е тронът им.
Свети Георги е патронът им.
Виж, Герганите се смеят
и във тях се влюбва змеят.

Финален финал, пее се по мелодията на „Сладкопойна чучулига“:
Хей, Гергани работливи,
погледнете ваште ниви:
книги пърхат със листа
и ви славят по света!

„Боядисвам в бяло лятото“

Така се казва новата ми книга, която предстои да излезе скоро.

Издателството е Жанет 45. Редактор е Здравко Дечев. Автор на корицата е Люба Халева. Много им благодаря и ги обичам.

ЯГИ*

В край далечен чудо има:
мощна армия от трима.
Там, на склада в хладините,
те чертаят бъднините,
определят съдбините
и помагат на добрите.
Впрочем, там то лоши няма.
Славата им е голяма,
силата – непобедима.
Мощна армия от трима,
(за да сме по-точни, три),
справедливи и добри,
и неземно търпеливи,
работливи и красиви,
всяка смята с калкулатор,
кара като авиатор,
действа като медиатор,
бие като гладиатор,
топли като радиатор…
Толкова са мили-драги
тези симпатични ЯГИ,
че направо… че изобщо…
Който с тях е имал общо,
знае. Думите са бледи!
Днес, за общите победи
и за капките китайски,
за усмивките им райски,
и за тайните завери,
и за празника на Гери,
(за рождения й ден)
МНОГО ПОЗДРАВИ ОТ МЕН!

*ЯГИ: Яна, Гери, Ива

Запис от срещата в София

Аз съм подивяла през последните месеци и се притеснявах много преди тази среща, ще речеш че е за първи път.
То наистина е за първи път, защото не може да се повтори – мястото, хората, светлината, хрумванията. Даже грешките всеки път са нови, а ако се повтарят, са по-големи.
И толкова се притеснявах, че притеснението ми „как ще мине какво ще стане ами ако се изложа“ продължи и много след като срещата вече беше минала. И още е някъде тук, защото не мога да събера смелост да изгледам видеото.
Оставям го тук, ако някой е искал да дойде, но не е успял; а също и за мен, но след време.
Само да кажа, че във Фокс буук кафе се чувствах удобно; приета и обичана. И че в Жанет 45 съм като у дома си, с чувството, че книгите ми са в добри ръце.
И благодаря, че бяхме заедно с всички, които дойдоха!

Книга за нас

„Книга за нас“ вече се печата.
Това е стихосбирка. Издава я ИК „Жанет 45“.
Редактор е Марин Бодаков. Той написа предговора на книгата.
Коректор е Станислава Станоева.
Корицата, в която съм влюбена, е от Христо Гочев.
На задната корица има снимка, която ми направи Татяна Чохаджиева, и думи от Веселина Седларска, Ина Иванова и Нева Мичева.
Всички тези хора стоят зад гърба ми и аз се чувствам смела да тръгна с книгата към вас.
Представям си, че когато прочетете заглавието или го произнесете, тя ще стане и ваша книга и ще усетим, че ние сме ние.

Книгата ще излезе около Нова година; или ще завърша годината с нея, или ще започна следващата. Всякак е хубаво.
Казах ви едната си тайна, остана ми още една.

Обичам.

Понякога, от страх да не се натрапваме, спестяваме на хората около нас милите мисли и думи, които имаме за тях.

Понякога, за да не нарушим работната етика, не казваме на колегите си колко важно за нас лично е тяхното присъствие, че точно те са пред очите ни и че като се усмихнат, работата ни олеква и става радост.

Понякога не можем да забравим как са ни разбирали криво.
Направиш нещо мило и те приемат или за идиот, или за глупак, или решават, че имаш сексуални претенции.

И какво, да се откажем ли?!

Аз мога да си бъда аз и да правя своите неща навсякъде. Ако не бяхте вие, кое би ме задържало да не напусна всяка работа на света? В работата, както в любовта, оставаме там, където желае сърцето ни.

Понякога, от страх да не се натрапваме, спестяваме най-хубавото. И понякога го губим.

🙂