На 14 февруари ще имаме концерт
в София, в Студио 5, НДК от 19 часа.
Ако си имате любим човек, елате двамата.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
и ще слушаме много хубави песни.
Билети: 10 лв., за двойки – 14 лв. На касата на билетен център НДК и в Студио 5 преди началото на събитието.
Началният час на концерта ни в „Чайната“ е променен – ще започнем в 20:30.
Телефонът, на който човек може да звънне, за да си запази място, е +359(0)887051080
В София,
на 4 февруари от 20,30 часа
в Чайната на “Бенковски” 11
романтичен джаз-концерт
„Желая ти любов”
Макар че зимата е „Тъжно време” и Марина пее „Не отивай там”, елате да чуете нашата „Рецепта за любов”.
Любовта обича да се глези, понякога гласът й казва „Не си за мен”, а погледът й: „Опитай пак!”.
Понякога си пее с „Фалшиво тананикане”, но сърцето й вярва, че мелодията ще продължи.
Любовта понякога закъснява, но ако сте на точното място, можете да бъдете сигурни, тя ще дойде след петнайсет минути, или най-късно – с „Водите на март”.
Любовта променя целия свят, тя издига „Луната” и тя пали звездите. Тя променя съдбите на хората, а се побира цялата в една „Фотография”.
Любовта се отчайва и понякога пита „Кога? Кога? Кога?”
Понякога е щастлива, друг път – тъжна и нещастна, но каквото и да пее любовта, „Това е песен за нас”.
Заповядайте на 4 февруари в „Чайната”, за да споделим любовта си към красивата музика и романтичните стихове, изпети на български.
Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи
Любовната джаз-класика на български език!
Вход – 8 лева.
Резервации: на телефон +359(0)887051080
Когато
се върнеш тук, ще бъде топло лято.
Морето разсъблечено ще свети
и чайките ще ходят по брега.
Тогава
тъгата може би ще ме остави,
с лице, избистрено от дъждовете,
и със ръце, студени от снега.
Този бряг ме спасява,
когато нямам сили да те няма,
тъгата е от облак по-голяма,
и аз се утешавам с този бряг.
Ще бъде лято,
и юни ще се върне, ще доплува,
ще ме приспива и ще ме целува,
и ще ми вземе цялата тъга.
🙂
Сладки приятели!
Съжалявам, че не всички, които имаха желание, успяха да дойдат снощи в Чайната.
В Студио 5 обаче има много повече място и вярвам, че на 26 декември от 21 часа ще се съберем.
Програмата ще бъде малко по-различна, ще има нови песни, и ще бъде хубаво, сигурна съм.
Все пак може би е разумно да се направи резервация предварително, знам ли…
*
*
Синоптиците предупреждават:
На 21 декември от 20 часа
се очаква повишена джазова активност в района на „Бенковски“ 11, София, България.
Напук на първия зимен ден, ще духа топъл южен вятър, който ще накара тромпета, флигорната, раковините и кухата лейка на Венци Благоев да запеят с най-високите и красиви тонове, чувани от човешко ухо в Северното полукълбо, както и в Западното такова.
Ако има превалявания, те ще бъдат от Gentle Rain и ще докосват лицата на минувачите по-нежно и от пръстите на Антони Дончев върху клавишите на пианото.
Поезията ще преобладава. Очакват се купести, перести и кълбести стихове от Мария Донева.
Синоптиците обещават да станете свидетели на истинско Коледно чудо в лицето и в гласа на Марина Господинова.
Лед по стъклата на едри кристали,
нежно мъглата лицата ще гали,
топли прозорци ще светят в нощта…
Коледа носи любими неща
на 21 декември от 20 часа в Чайната.
Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи
Световната джаз-класика – на български език!
Вход: 8 лева
снимка – Рената Клисуранова
27 НОЩИ ДО КОЛЕДА – Световната джаз-класика на български език!
Заповядайте на концерт в София на 27 ноември от 18,27 часа в НДК, Студио 5
Венци Благоев – тромпет
Антони Дончев – пиано
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи
Проектът JAP (Jazz And Poetry) набира скорост и трупа популярност през последните две години. В приключението да представят най-любимите ви песни по нов начин се впускат Марина Господинова, Венцислав Благоев и Антони Дончев. Техният професионализъм и усет към новото им дават смелост да опитат вкуса на джаза, пренесен на територията на българското слово.
В програмата на концерта (за втори път на сцената на Студио 5) влизат известни и обичани песни от репертоара на Нат Кинг Кол, Аструд Жилберто, Чет Бейкър, Том Жобим, Жак Брел, поднесени с изключителния финес на Марина Господинова, и с оригинални текстове на български език, създадени за проекта от Мария Донева.
Специален акцент този път ще бъде коледната тема. Идва време за пухкав сняг и коняк пред камината, за подаръци и вълшебства, и за концерт в Студио 5 –27 нощи преди Коледа.
Едно подранило коледно вълшебство ви очаква на 27 ноември, неделя, от 18.27 часа.
Билети – 8 лв. – на касата на НДК, www.eventim.bg, www.ticketstream.bg, както и на касата на Студио 5.
Слънцето блести,
зад теб залязва в яркото небе,
в косата ти – златистите лъчи –
отблясъци щастлива светлина.
Във залеза, искрящ от цветове,
пламтящо-жълт, оранжев и червен,
един безкраен август се топи,
а погледът ти търси
само мен…
Слънцето блести,
докосва раменете ти едва
с усмихнати и ласкави лъчи
и снимката излъчва светлина.
И в този ден, когато си далеч,
и леден дъжд се лее над града,
една минута лято имам с теб,
със залеза и с теб…
Един възможен текст на български за тананикане на тази топла и съвсем леко тъжничка песен на Бебел Жилберто.
Както обикновено, текстът без музиката не е особено добър, с музиката става гладко и добре.
Правих я за Марина Господинова, но не съм я чувала в друго изпълнение, освен в свое собствено 🙂
Mais Feliz – Bebel Gilberto
Такива хора вече няма сега.
Такива хора вече никой не прави.
Любов е равно само на тъга,
но пак при тебе оставам.
Такава обич – тя е слънце и мрак,
и наранява, и лекува рани.
Макар че си отива пак и пак,
последна тя ще остане.
Колко пъти казвах „Край“ –
краят се оказа просто дума.
Весел и тревожен рай
за хора като теб и мен.
🙂
Това не е текст за четене!
Ако някой го прочете просто ей така, няма да разбере нищо.
Това са български думички, с които може да се изпее тази песен:
Tom Jobim e Chico Buarque – Anos Dourados
Пускаш си музиката и четеш на нейния фон, иначе не се разбира хубавото.
То не е превод, а думите, които аз чувам, когато я слушам. От оригинала съм взела любов, декември и Мария.
За песента ме подсети Атанас Гунов, за което му благодаря. 🙂
Помня, че обичах
да срещам, Мария,
погледа ти сутрин.
Ти беше щастлива.
Беше малка тайна
усмивката, дошла
от твоя сън,
хубава и топла
от нашата любов.
Помня, че обичах.
Но вече
не помня.
Вече е декември,
студен и самотен.
Вече не събуждам
с обичам, обичам,
твоята усмивка,
красива от съня,
красива от съня.
Времето минава
без тебе, Мария.
Нека се обадя
да чуя гласа ти.
Само да ти кажа,
че искам тези дни и този сън,
погледа ти сутрин,
и твоята любов.
Празници и хора
препълват декември.
Стаята ми бавно
потъва в мъглата.
Сутрин не изгрява
любимото ти сънено лице.
Липсваш ми ужасно,
красива от съня,
красива от съня.
Това е една много красива и много тъжна песен.
Шибил Бенев ни я предложи, и аз й направих едни думички на български.
Те не са много хубави, когато просто ги чете човек. Трябва да си пуснеш песента, да я слушаш и да следиш текста. Тогава нещата излизат, както трябва.
Тихо,
безкрайно тихо,
изплува тихо над града луната,
златиста, кръгла
като монета,
с която можеш да си купиш всичко…
Но ти я пускаш да блести
в небето горе…
Това, което
искаш, беше твое, но сега го няма.
И ти разглеждаш
своите ръце,
така безсилни
да задържат
една любов,
любов добра,
която спеше в тях, златиста, кръгла,
като луна…
Сега я няма,
залезе в мрак,
и мракът тежък дави ти сърцето,
ти потъваш, сам,
без любовта,
без дъх, без рози, без целувки тихи…
Така ненужен и виновен.
И не разбираш как без любовта ти тук
изчезна всичко, и угасна в прах
от минали любови,
и те наскърбява
даже и луната,
луната,
луната…
Ето тук е песничката в изпълнение на Дийн Мартин.
А това е вариант на български. Трябва да се види как думите се отронват от устните на Марина. А Венци тегли соло на зелена куха лейка. Да.
Запръжката със лук, настойчивият чук,
със който блъскат всеки следобяд:
да, твоите съседи –
най-гадните в целия град!
От рано сутринта пак скача на газта
на ладата съседът ти дебел.
И чалга цяла вечер,
до всеки проклет децибел!
Кавгите цяла нощ, псувните за разкош,
пършивия зъл помияр –
най-ужасните съседи
направо превръщат те в звяр!
Навярно е съдба, но ти си на ръба,
изнервен, съсипан, доста блед.
Не, недей ми се оплаква –
аз също си имам съсед!
🙂
Най-хубавите!
Марина и Венци
Антони
И мила публика! 🙂
Снимките направи Татяна Жилкова 🙂
Мария Донева 