Има и едни овчици за Дрийми.

И мисля да спра за сега с лепенето, че вече всичко ми лепне за всичко.

🙂

Необходими материали: саксии, зайци и добро настроение.

Първата я направих вчера в блестящо състояние на духа, и стана лесно, бързо и хубаво.

Днес съм тъжна и лепилото не лепи, ушите на зайчетата клюмат и нослетата им не потрепват правилно.

Да видим като изсъхне лакът дали тъгата ще личи под него.

В един град живеем с Дора, но се виждаме от дъжд на вятър, а в Стара Загора, както се знае, времето е все прекрасно. Щях да й подарявам едно чернооко животинче – то се запиля някъде през тия месеци.
Доре, отеменужих тази кутия за теб, и трябва да се видим офлайн.
Еми крайно време е! Еееее!

Преди

След

Едновременно

🙂

Аз я разпролетих!
Парченца от салфетка, лепило и лак, и ето!
Забелязала съм, че винаги когато опитам да направя нещо ново, първият опит се получава сравнително успешен, а след това се омазвам и вече е много по-трудно втория-третия път. Сигурно защото първо нямам никакви очаквания.

Очакванията и старанието да повториш пак каквото си направил разваля работата.