Липсва само снимчица от четенето на стихотворения, но вие ще си го представите 🙂

Рязко минах към есенен режим на работа и хукнах едновременно във всички посоки. Засега още е весело, както да си топнеш палеца в някое езеро, за да провериш наистина ли водата е ледена. Като се бухнеш с дрехите вътре, вече не е толкова забавно.
Събраха ми се много вълнения в последно време, силни, искрящо весели заешки, а също и изморително-недоразумителни и объркани.
Затова сега ще спра компютъра и тържествено, с влака, ще отида в съвсем друг град.
Мисля да погледам морето един-два часа и дано ми се прояснят мислите.
Оставям тук три бебета-лястовички, да ви наглеждат.
Аз лично видях само черните лястовичета, бялото беше отишло в този момент да закусва, но Димитринка ми изпрати снимка.
Мир.

Аз поживях днес там, за час и половина.
В Бургас си украсяват главната улица със стихове на Петя Дубарова. Стиховете изглеждат неловко и празнично като момичета, които за пръв път за тази година си обличат летните рокли и тръгват по улицата със сандали и нежни бели голи крака.
И морето също е там.

Здравейте!

Казвам се Мария Донева и ви каня на среща в „Хеликон“ – Бургас на 23 ноември в 18:00.

Имам нова книга и ще бъда щастлива, ако заедно отбележим появата й на бял свят.

Тя се казва „Магазин за обли камъчета” и е току-що отпечатана, топла-топла!

Ще можем да си сгреем замръзналите пръсти на нея, в това ничие време, когато есента се кани да свършва, а зимата се кани да започва.

В книгата има стихотворения за растения и животни, за камъчета, за портокали, за деца, за бабички и за останалите годишни времена.

Мисля, че ще бъде уютно и весело, в 6 вечерта вече ще е тъмно, а прозорците на книжарницата ще светят и минувачите отвън ще ни гледат и ще си кажат – за какво ли си говорят тези хора?

А ние ще си говорим за стихотворения, защото точно това обичаме.