Днес блогът ми навършва три години.
През това време се състоя и се разви проектът Джаз и поезия.
Излязоха „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“, „Перце от дим“ и „Заекът и неговата мечта“.
Започнах да шия играчки и сега те запълват една значителна част от времето ми всеки ден.
В театъра в психиатрията поставих „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта“ от Дарио Фо, „Между два стола“ от Рей Куни, „Червени рози“ от Алдо Бенедети, „Сдружени убийци“ от Робер Тома и „Денят на таланта“ от Георги Крумов.
Радвах се, ядосвах се, възмущавах се, пътувах, правих-струвах…
И всичко е тук, в блога.
Какво нещо…
Не знам какво да кажа. Ето празнични чорапени зайчета.

Това ми е подарък!

Нямате си представа, след много дълъг ден, като получиш хубава изненада, как ти светва пред очите, все едно е сутрин и се събуждаш като нов.

Старите линкове, публикувани тук-там, пак са си валидни, но препращат към новия адрес.

И хем всичко си е, както си беше, хем адресът ми е кратък и лично мой, хем ми е подарък, хем… абе всичко!

Гледайте само, хубост:  mdoneva.com

Благодаря, Ан!

Благодаря, Йовко!

Страхотна изненада! Сега пък се смутих, затова само да кажа пак благодаря, и стига толкоз. Хайде, хаирлия да е! :))

(съвсем тихичко ураа 🙂 )