Това е цветето, което ми подариха едни чудни деца в СМГ през декември. Аз успях да го пренеса до Стара Загора и ето го, цъфти, все едно е в родната си вълшебна гора.

Викам си – я да направя няколко човечета следновогодишно, да ми върви през новата година на хора 🙂

Изглеждат много хитри, като се позагледа човек.

Ето ги готови 🙂

Дали пък дядо Коледа няма да ме вземе за джудже? Поне като сезонен работник?

🙂

Пак се събра цяла розова тълпа по библиотеката и усетих остро déjà-vu.
Първо помислих, че съм си спомнила това,
но после се разрових по-дълбоко в спомените и си представих 148 аудитория.
🙂

А кой не обожава? 🙂