И сега пристъпват от крак на крак и се вълнуват. Няма да мигнат цяла нощ. Много са нетърпеливи!

Защото знаят за кого са направени и им е хубаво.

Аз познавам!

Те са момче и момиче и си събират континенти.

Пътуват заедно и вече са били къде ли не  –
в Брюксел,
на яхта през няколко морета,
в Сеул,
през Южна Америка – чак до Антарктида.
Сега се готвят да посетят Австралия и Нова Зеландия.

Хубавото е, че не са ме забравили. Отбиха се да се видим и да ги поглезя – почивка, спа, нова рокля за момичето.
Избрах едно парченце син плат с черешки.

Много хубаво съвпадение – той ми е подарък от Люси от Сидни, точно за да шия такива дрешки.  🙂 С тези одежди момичето е като рекламно лице на черешовата книга.

Ето ги пътешествениците!

Усетих, че съм се затъжила за тези сладки личица, и снощи започнах да шия… спрях чак когато взех постоянно да се бода с иглата и забелязах, че очите ми се затварят за сън. 🙂

Днес е щастливият ден на тези играчки, защото ще заминат при едни деца.
Дано са щастливи и здрави и да им предстоят много радости.
На играчките също.
🙂

Толкова са бели, че ги гледам и усещам как се успокоявам. Нищо специално не привлича погледа ми. Гледам само фигурките им. Отношенията, които изразяват едно спрямо друго с помръдване на рамо, вирнат пискюл на шапката или лекичко извръщане на главата.
Не зная дали да довърша личицата им, или да ги оставя така.
Чисти.