По едно човече за всеки, и едно джудженце за малкото им братче Петрос.

Ушичките му са като запетайки, но шапката ги крие.

Тя е на две и половина години и харесва розовия цвят.

Нищо не може да се сравни с новата тетрадка за всичко.
Предишната беше 200 листа и я изписах за 8 месеца.
Вътре има телефони, адреси, списъци за покупки, рисунки, но най-много – стихотворения.
И тя беше такава – с твърди корици, с бели страници, с широки просторни редове.
Нова тетрадко, желая ти хубави букви.

И надарена със своеобразна красота.

Те кроят планове и си мечтаят как ще изненадат две сестричета… може би още утре 🙂

Хубаво е, че не сме сами в живота.

Да, хубаво е! 🙂

Това е най-приятното занимание, как можах да забравя?!
Най-хубавото е, когато дойде ред да им направя личицата.
Довършвам устата, късам конеца, поглеждам го в очите, то ми  отперва една усмивка.
И с нещо като… ревност?
се запитвам за какво мисли, кое буди тази усмивчица, за какво си мечтае
и ми се приисква да го опозная
Което е голяма смешка, защото това е кукла от чорап, току що направена от мене.
Спомням си как Иво се връщаше от детската градинка, използваше думи, които за пръв път чувам от неговата уста, и казваше неща, научени не от мен.
Ревност.
Ама се преодолява.