Това е една чудно увлекателна книга на Мануел де Педроло, която прочетох на един дъх, а на следващия дъх, накрая, ми разби сърцето, и вече съм сигурна, че по това се познава истинската любов.
Книгата е преведена от каталонски от Нева Мичева, всъщност самата тя ми я изпрати, за да я прочета и да напиша нещо за нея, ако ми се прииска.
Но аз какво да кажа?
Още съм под силното въздействие на романа – роман е, и хроника, и наръчник по оцеляване, и още… Действието се развива върху руините на света, какъвто го познаваме, но историята е по-скоро като мечта на фона на ужаси и загуби… което е идеалният фон на мечтата, и нейна естествена среда.
Не мога да се съглася с твърдението, че книгата е предназначена за читатели на 12 – 17-годишна възраст. Добре, за тях е, но не само за тях. Аз не мисля, че децата на 12 години познават достатъчно света, за да могат да си представят какво би било да го загубят. Не мисля и че те копнеят за чистотата и естествеността, които владеят романа. Защо им е на децата да копнеят за нещо, което си имат, и как биха могли да го оценят?
Както си лежим по гръб на тревата и гледаме някой облак, на теб той може да заприлича на кон, а на мен – на кораб. И книгата е облак, само че от думи.
За мене това не е фантастика за деца и юноши, а любовен роман за уморени възрастни, в който се осъществява копнежът да срещнеш своя човек, да го спасиш, да го създадеш и заедно да изградите нов свят.
И старият свят да не ви липсва.
Вероятно чета „Хроника на второто начало“ като лигава женичка, и не виждам причина да се срамувам от това.
Ето Нева какво казва по въпроса, с история, любопитни факти и всичко, както си трябва. Само мога да споделя, че написаното от нея ми беше интересно, но след като прочетох книгата, ми стана 20 пъти по-интересно.
„Хроника на второто начало“ – горещо препоръчвам!
Мария Донева 
