Участват:

Дракон
Оръженосец
Принцеси
Рицар
Данъчен инспектор

І ПРИНЦЕСА (излиза на сцената) Дами и господа, посрещнете днешния лектор  – единственият оцелял дракон, на рекордните 903 години, който ще ви даде някои полезни съвети.

Оръженосецът въвежда Дракона, който върви и се подпира на един стол, използва го за проходилка, после принцесите обръщат стола като трибуна. Драконът застава зад трибуната. Принцесите са край него в пози като асистентки на фокусник.

ДРАКОНЪТ (към публиката) Дойдохте ли! Дойдохте. Как няма да дойдете, като ще ви чета лекция за психичното здраве и дълголетието. Много може да се научи от мене. Един съм аз!

ІІ ПРИНЦЕСА Няма в историята друг дракон, доживял до дълбока старост.

ІІІ ПРИНЦЕСА Ето го! Ужасът на рицарите! Кошмарът на пенсионната система!

І ПРИНЦЕСА На драконите е присъщо да живеят героично. Жени и вино! Злато! Въздушни боеве!

ПРИНЦЕСИТЕ ЗАЕДНО Славно е да си дракон! (въздишат)

ДРАКОНЪТ Поне така разправяха едно време. И знаете ли какво стана? Тези, които го разправяха, загинаха най-млади. Кой падна с отсечена глава, кой от преяждане и препиване.. кого го довършиха принцесите… И ето, днес сме се събрали в тази не чак толкова удобна зала… Тука става течение! Момиче, тичай да затвориш вратата, че взе да ме върти рамото. Мерси. (сяда на стола) От сто и двайсет години ме боли това рамо, плексит ли е, какво е – молив не мога да вдигна. Някой трябва да стои до мене с молива и да записва всяка моя дума… Да записва! Защото аз взех да забравям. Ей, момче! Оръженосеца, къде си бе? Идвай бързо, да не ти скъсам ушите!

ОРЪЖЕНОСЕЦЪТ Викаш ли ме?

ДРАКОНЪТ Викам те я! Да вземеш един… един лист хартия…

ОРЪЖЕНОСЕЦЪТ И после?

ДРАКОНЪТ (не може да си спомни) И после… в този лист хартия… да вземеш да ми загънеш няколко топли кебапчета и да ми ги донесеш тука, че нещо взех да прегладнявам…

ОРЪЖЕНОСЕЦЪТ Ама докторът каза, че не трябва да ядеш свинско.

ДРАКОНЪТ Тогава искам принцеса!

І ПРИНЦЕСА Пак ли?!

ІІ ПРИНЦЕСА Нали обеща!

ІІІ ПРИНЦЕСА Пък и ние вече сме доста жилавки…

ДРАКОНЪТ Принцесата да бъде с кашкавал! Тичай!

Има още →

Открих сезона на стихотворенията, казани на глас.

В Стара Загора си имахме Нощ на изкуствата и аз четох малко стихотворения в къщата-музей „Гео Милев“. Но това си е у нас, в Стара Загора.

На 1 октомври ще бъда в Пазарджик. Първо в учебен час в Езиковата гимназия, а от 18,30 – най-официално в КнигАрт Кафе, бул.“България“ № 25, Читалище „Виделина“.

Гигантските череши в Пазарджик, те са ми любими.

Но това не е всичко!

На 2 октомври какво си мислите, че ще направя? Ще се върна вкъщи просто така? 

На 2 октомври в 13,30 ще бъда в село Труд, в Библиотеката при НЧ „Светлина – 1929 г.“.

Вижте колко хубаво са нарекли събитието: „Есенен литературен салон с поезията на Мария Донева“. Их!…

Дано есента потръгне хубаво… 

Тези деца са от Труд, запознахме се на премиерата на „Чисти стихотворения в Пловдив. Може пак да се видим в петък.