Елате, елате насам да ви кажа каква хубава книга със стихотворения чета тези дни!
Откакто я получих, не спирам да говоря за нея, но поединично е бавно, губи се време, а книгата е такава хубавица, ще я разземат и може да не стигне до вас.
Е, бива ли да допускаме такива работи да се случват, и то точно с вас? Не бива.
Говоря ви за „Крава и бреза” на Хели Лаксонен (Heli Laaksonen)
Ето я авторката на тази хубава книга:

Това са преводачите Росица Цветанова и Марин Бодаков:

Тук кравата надзърта насам:

Ето тук още картинки.
От предговора, който е доста дългичък, научих някои неща за Финландия, за езиците, които се говорят там, и за специалния език, на който пише Хели.
Не, не беше така.
Първо прочетох едно, две, три стихотворения. После прочетох предговора. И от тогава не оставям книгата, разнасям я както котка разнася котенцето си и си почитам по малко.
Защото тези стихотворения ме изпълват с радост и вдъхновение.
В „Крава и бреза” са включени по няколко стихотворения от няколко от книгите на Хели Лаксонен (о, колко ми е приятно да казвам Хели, и после пак Хели, все едно сме приятелки). Това име много ми харесва, имам приятелка във фейсбук, която се казва Хели.
Тези стихотворения имат някои от особеностите, които най не обичам в модерната поезия: фрагментарни са, връзките в тях да асоциативни и понякога малко далечни, точките и запетайките са където си щат… аз обичам ред, харесва ми, хармонично ми е да е подредено. Хаосът кара сърцето ми да се свива от тревога, много хаос има навсякъде, в книгите търся убежище от него. Но в „Крава и бреза” всичко си е на мястото. В „Крава и бреза” ми е добре.
Не си мислете, че е само смях и веселба, не, плаче се, но пак е светло, общото усещане е за светлинка отвътре. Може би защото в стихотворенията има прохлада, природа, птици, къщи, влакове, които пътуват между борове и смърчове. Има и смърт, има и любов, която вече я няма, и двойки, които се разпадат… но всичко това е вписано в природата и звучи здраво, естествено, пълно с надежда.
Вече закъснявам за една среща, дайте да препиша едно-две стихотворения и после дано срещнете и цялата книга, много живот има в нея, аз поне имам нужда да ми се прелива живот и затова поръчах още пет книги, това ще подарявам тази Коледа.

Произволно избрани стихотворения, и по-кратки, че закъснявам!

Когато времето е спряло

С кравата гледаме телевизия.
Тя тъгува за майка си, аз – за баща си
и двете
ще хвърлим дърва в разпалената камина
ще изтръскаме снега от покрива
ще натрошим леда по стъпалата

Първо опитваме да поставим световен рекорд по скука
но става наистина тягостно
и товаря кравата в колата
и отиваме
на паркинга на Биллата на дрифтираме с ръчната спирачка

И ах! Как обичам кравата да се кикоти.

––––––––––-

Непразна

Аз съм напразно бъхтещата се в живота.
Това е Сийри,
лека и суха като кленово семенце,
сама в здрачината, на пейката в съблекалнята на сауната.
Едно дете не съм родила на тоя свят.
Разтегля мълком увисналата кожа на корема си.

Как да ти дам сили, злато мое,
та аз самата съм объркана като нощта.

Бива ли така,
може ли да е все едно
колко години си изравнявала щорите с връвчицата
как си оправяла настроението на работника с песен
застъпвала си се за слабите?

И, Сийри,
светът няма ли внезапно да се препълни,
ако някой понякога не оставя място в него?

–––––––––

Земята шава

Напролет
изпод пръстта
почват да се разнасят тъй чудни звуци
на бабите им се прищява да излязат.

Към луковиците
под дръстта
се катерят
а жълтите лалета ги издигат
едновременно към утринната светлина.

Всяка баба собствено цвете
всяко цвете собствена баба.
Когато пъпката се разтвори
идват гладички и бодри
за каквото и да се примолят
бабата ще го набави.

Още малко ще трябва да почакат бабите.
Торбите им за сауна изникват едва с нарцисите.
С хавлийка,
и гъба за баня
калъп зелен сапун
кърпа за сядане
един пилзнер и отварачка за шишета.

А сега защо така се моткат?
Нарцисите се бавят само колкото
да ги сплашат, че няма да дойдат,
та после да тържествуват,
щом се появят.

❤